Артистът Любомир Фърков на 70!

„За ролята на Бубиков от „Кучешко сърце“ обикалях улиците в Русе и наблюдавах бездомните кучета. Хората мислеха, че съм луднал.“

Любомир Фърков е роден на 30 септември 1954г. в София.
През 1980г. завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в първия актьорски клас на проф. Крикор Азарян и
Тодор Колев и по разпределение постъпва в трупата на Видинския драматичен театър. В
продължение на три сезона там играе в повече от 10 спектакъла. Следват седем сезона в Драматичен
театър „Сава Огнянов“ – Русе, където работи с именитите режисьори Слави Шкаров, Стоян
Камбарев и Елена Цикова.
За ролята си на Бубиков в „Кучешко сърце“ по М. Булгаков, реж. Слави Шкаров, получава наградата на
САБ за най – добра поддържаща роля през 1987г.
През 1992г. постъпва на работа в Сатиричния театър в София, където работи 20 години.
Номинация в категория „Най – добра мъжка роля“ за Държавния чиновник в „Животът, макар и
кратък“ по Станислав Стратиев, реж. Денислав Янев, в наградите за хумор и сатира „Златен
Кукерикон“ 2021.
От 2022г. е част от трупата на Държавен драматичен театър – Търговище.
Освен безбройните роли в театъра участва и в много филми и сериали, между които „Баш
майсторът“, „Тесни обувки“ и „Дамасцена“.
Женен за актрисата Даниела Горанова.

Кога и как решихте, че искате да сте актьор?
Баща ми, който нямаше нищо общо с актьорската професия, изпитваше голям
пиетет към българските артисти, които познаваше главно от телевизията. Имаше
дори снимка с автограф от голямата Леда Тасева и тази снимка поставена в рамка 
дълги години бе окачена в хола като картина. Явно повлиян от този интерес на
баща ми, като дете започнах да изрязвам снимки от списания и вестници на
артисти, главно филмови, без да имам никаква представа каква им е кариерата.
Вече като ученик в гимназията започнах да гледам различни театрални
представления и да колекционирам програмки. Те бяха като малки списания – със
снимки и информация. Фаворит ми беше Сатиричния театър – знаех имената на
всички артисти, които бяха там по онова време.
А когато дойде времето за кандидатстване нямаше никакво съмнение, че мястото е
едно: Театралната академия. Никога не се е налагало да коментираме с роднини и
близки къде искам да уча. На всички им беше ясно още от раждането ми, че ще
стана актьор.

Писатели и драматурзи, които са Ви вдъхновявали през годините?
Десетки са писателите, които са ме вдъхновявали. Като по – малък четях много
Майн Рид, Джани Родари, Жул Верн, Марк Твен. От българските писатели съм се
възхищавал на Йовков. Вазов, Димитър Талев, Алеко Константинов, но най – силно
влияние са ми оказали разказите на Гогол и Чехов и винаги съм се обръщал към
тях, когато съм работил върху някоя роля.
Колкото до любимите драматурзи … океан от предпочитания!
Шекспир, Молиер, Чехов, Гогол, Радичков и Стратиев. Споменавам само тези,
които според мен са емблеми в театъра и най – много са ми помогнали в творческия
път. Това са титаните формирали моя вкус към трагикомедията и реалистичната
фантастика като жанрове.

„Кучешко сърце“ – 1988 г., гр. Русе

Кои са най – важните уроци, които научихте от преподавателите Ви в театралната
академия?
Моите учители в театралната академия са проф.Крикор Азарян, Тодор Колев,
Елена Цикова и последната година на обучението Иван Добчев. Много мога да
говоря за тях и благодарение на тях аз съм в голямото актьорско семейство на
Театъра.
Те ме научиха на труд и дисциплина. Коко Азарян винаги е казвал: ,,Може да си
много талантлив, но ако си мързелив и не спазваш ред, нямаш нужното  уважение
към колегите и към целия процес, си загубен, театърът те отхвърля.“ И още нещо:
„Паузите в театъра са много важни, използвайте ги! В тях можеш да кажеш всичко
без думи“.
От великия Тодор Колев съм запомнил, че театърът е за бегачи на много дълги
разстояния, маратон и трябва воля, упоритост и силен характер!
Невероятни преподаватели! Някои вече ги няма между нас, но те са с мен и винаги
ще бъдат.
Какво беше усещането, когато разбрахте, че печелите наградата на Съюза на артистите за
ролята си на Бубиков в спектакъла „Кучешко сърце“ с режисьор Слави Шкаров? На колко
бяхте тогава?
Бубиков е една от любимите ми роли. С нея нещата се получиха като с магическа пръчка,
без напрежение, без творчески терзания, всичко беше леко и просто.
Имаше един период по време на репетициите, когато обикалях из улиците на Русе и
наблюдавах бездомните кучета. Хората ме гледаха със смесени чувства и откровено си
мислеха, че леко съм луднал. Само че без тази лудост, творческата, трудно биха се
получили добри резултати. След репетициите се събирахме всяка вечер и до късно
говорихме, спорихме за пиесата. Тогава бях на 33 години.
Не съм очаквал да получа  наградата, но когато разбрах бях безумно щастлив. Не само аз,
а и целият театър. Церемонията се състоя пак на 27 март, пак в Народния театър, но в
салона присъствшеа почти цялата трупа на Русенския театър. Наградата ми връчи лично
актрисата Ванча Дойчева, която по това време беше председател на Съюза на артистите.
Приех го като признание за труда на всички от спектакъла.

2021 г., режисьорът Денислав Янев и Любомир Фърков 

Къде се чувствате по – добре: в театъра или на снимачната площадка? Защо?
Театърът е мястото, където се чувствам прекрасно, това е моят дом, моят храм. Тук мога
да плача, да се смея, да крещя и да мълча. Всяка вечер завесата се вдига, после идва
времето, когато тя отново се спуска и идва тишината …. но само до следващата вечер.
Като слънцето и луната.
Има нещо магично в театъра. Това е живият контакт с публиката и онези искрящи очи  в
салона. Тази химия не може да бъде заменена с нищо друго!
Иначе зад камерата се чувствам комфортно, но там емоциите и законите са други. Там
може и 200 дубъла да направиш докато нещо се получи. Много съм снимал, но нито
киното, нито телевизията могат да те накарат да полетиш така, както сцената може!

Познат сте на публиката с десетките си сатирични роли, но ще отпразнувате юбилея си с
един от най – драматичните образи в американската драма – Ефрем Кебът в „Страст под
брястовете“ на Юджийн О’Нийл. Това ваше предложение ли беше и как се подготвяхте за
ролята?
Както в лекарската професия има различни специалности, така е и при нас, актьорите.
Едни са драматични, други – поетични, трети – комедийни, а има и силно трагични. Много
често колеги правят опити да сменят амплоато си. На някои им се получава, други просто
могат само едно.
При мен да изляза от комфортната си зона дойде като предложение от режисьора
Денислав Янев, с когото имаме вече сериозна творческа биография. Поверявайки ми
ролята на Ефрем Кебът в спектакъла ,,Страст под Брястовете“, той пое много голям риск,
защото аз съм ярко комедиен артист. Кебът е герой диаметрално различен от мен като
характер, като вяра, като  глас и дори на външен вид. Разбира се, приех това
предизвикателство много сериозно, защото такива роли се играят веднъж на 30 години.
Доверих се изцяло на Денислав, както незрящия се доверява на  този, който го води.
Задълбочено и професионално се отнесох към целия процес. Дали сме успели, ще каже
зрителят.

Кой е най–големият комплимент, който сте получавал от почитатели?
Бях в Русенския театър и комплиментът дойде от Слави Шкаров.
Първа репетиция на маса на пиесата ,,Дванайсета нощ“, аз играя Малволио. Идва моментът
за големия монолог: как Малволио ще се представи на графинята с жълтите чорапи. Аз
ставам и разигравам този монолог, като за представление, с научен текст и импровизиран
от мен мизансцен. Всички колеги онемяха, настъпи пълна тишина. Слави Шкаров към
помощник –режисьорката: „Милке, този епизод се прескача до края на репетициите. Отива
на премиера!“ и последваха аплодисменти!

Откъде идва запомнящата се фамилия?
По бащина линия рода ни идва от китното селце Доспей, то е на 5 километра от Самоков.
Къщата на прадядо ми е била на един голям баир и този прадядо с такава скорост е
изкачвал баира от площада до къщата си, че са започнали да му викат, че не ходи, а
хвърчи. И така са зпочнали да му казват Иван Фръковия.
Днес вече сме Фъркови, „бързо ходещи“.

Следващите дати за спектакъла „Страст под брястовете“ по Юджийн О’Нийл са 30 – ти
септември в ДТ – Търговище, 3 – ти октомври в Театър „Българска Армия“, София и 12 –
ти ноември в ДТ „Гео Милев“ – Стара Загора.

ДТ Търговище