„Арт“ за приятелството и силата на думите

Снимка: Младежки театър "Николай Бинев"

Какво се случва в нас, когато се потопим в идеята си за изкуство? Губим се в собствената си представа за интерпретацията, на която уж се наслаждаваме, доволни, че сме разкрили и най-трудно доловимите детайли на историята, която изкуството ни разказва по своя си начин, или се намираме във визията на някой друг, който се е осмелил да се заяви? Кога противопоставянето на различни гледни точки, и то съотнесени към елитарната култура и монопола на кича, всъщност говорят за разруха на изкуството, та дори и за саморазрушение, в което – трябва да си признаем – сме най-добри? Ами когато се потопим в идеята си за приятелство – какво се случва? Колко близко е то всъщност до изкуството и не откриваме ли именно в създаването и отглеждането на човешките взаимоотношения най-голямото изкуство? На какво лежи приятелството и какво място заема езикът в него? Кога да се наложиш, означа да нараниш другия и защото винаги страдаме от собствената си представа за себе си и мястото ни в живота на другите?

На помощ на тези и много други питания в този нюанс на екзистенциалното идва най-поставяното съвременно френско драматургично произведение в света, удостоено с дълъг списък от номинации и награди – „Арт“ на Ясмина Реза. В случая интерпретацията е на режисьора Владислав Стоименов, който неотдавна гледахме в „Шекспир като улично куче“ – филмът, отличен с шест награди от фестивала „Златна роза“ 2022, една от които беше именно за най-добра мъжка роля, поделена между Стоименов и Васил Илиев.
В спектакъла задачата да изиграят приятелите, които от петнайсет години поддържат взаимоотношения на ръба на идеята за приятелство, имат Георги Гоцин, който е в ролята на Марк, Кирил Недков – в ролята на Иван, и Петър Петров-Перо, който се превъплъщава в Серж. Колкото близки, толкова и чужди, тримата преминават през катарзиса на отношенията си, за да оставят приятелството си с възможен, но все още нежелан край.
Те са интелигентни, но трудно допускащи теза, различна собствената, мечтатели, затворени в илюзията си за съкровеното си съществуване, приятели, непознали другия. Затова и навярно бягат в личностната си промяна или в липсата на такава.
Марк не вижда по-далеч от „Аз“-а си, Серж открива свободата в изкуството, което единствено той разбира, а Иван иска най-накрая да бъде героят в личната си история. Изгубили способността си да се смеят заедно, приятелите градят стени помежду с думи, които трудно се изричат, но още по-трудно се преглъщат.
Майсторският текст на Ясмина Реза е актьорско предизвикателство, с което тримата актьори провокират публиката да си зададе въпросите, от които има нужда. Разместват въздуха, за да дишат всички в театралната зала и да продължат да го правят дълго след като излязат от нея.
За всичко това спомага както режисурата на Владислав Стоименов, така и сценографията на Ванина Цандева и музиката на Калин Николов. Преводът е на Красимир Мирчев, а цялата история се развива на сцената на Младежкия театър „Николай Бинев“.
Как говорим за изкуството, когато то е само метафора за стойността на приятелството? Какво спестяваме на близките си и защо непрестанно се блъскаме в премълчаното помежду ни? Има ли място за егоцентризъм в едно приятелство, а и в изкуството като цяло? Какво означава да живееш във времето си и възможно ли е въобще обратното?
„Арт“ ще се играе на 22 април от 19часа в Младежкия театър. А веднага след това можете да ги гледате и в театралния пърформанс по текстове на Яна Борисова „за любовта… и Нощните Рицари“ – на 24 април от 20 часа в Sofia Live Club.
Източник: БНР

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *