23.04.2024 | 14:55

Археолози откриват ценни находки в района на Стар Бешенов, където е най-старата българска общност в Румъния

Снимки: Мартина Ганчева - БТА

Райко Краус е професор от Тюбингенския университет „Еберхард и Карл“ в Германия. Научните му интереси са свързани с късната праистория на Балканите, неолитизацията на Югоизточна Европа и първите земеделци. Но сърцето му е силно свързано с България. Най-вече заради майка му, която е родена в село Торос. Научната му дейност обаче го отвежда в Румъния и по-специално в Стар Бешенов (Дудещи Веки) – един от центровете на българската общност в Банат. Всяко лято, вече повече от десет години, Краус идва тук, за да изследва района. Сутрин отива на терен към 06:30, тъй като времето е горещо. Придвижва се основно с колело. Вече добре познава и цени банатската храна и традиции. Не пропуска и празниците на българската общност, а през 2015 г. е отличен и с почетен плакет на общността.

Срещаме се в Музея на българското малцинство в Румъния, който се намира в непосредствена близост до Съюза на банатските българи в Стар Бешенов (Дудещи Веки) и който всяко лято приютява международна група учени и археолози от България, Германия, Китай, Нова Зеландия, Франция, Италия. В сътрудничество с Националния музей за Банат в Тимишоара те извършват разкопки и проучвания на многослойното праисторическо селище Букова Пуста IV, а Райко Краус е ръководител на групата и е отворен към нови членове. “Би било чудесно да има и медиевист от България с нас. Можем да направим съвместни проекти със страната ви – с музей от София или Велико Търново, стига да има интерес”, обяснява за БТА колегата му от Банат – Дан Чоботару. 

От Райко Краус научавам, че първите изследвания в района са направени от 1903 до 1908 г. от унгарския учен Кишлеги Ноч Гюла. Той предприема разкопки на различни могили и ги номерира от I до IX. 

Гюла бил от региона и започнал да копае с местни българи. Интересувал се от тези средновековни гробове, които и ние намерихме. На тези места се застъпват различни култури. Тези два зъба тук са от мамут. Находките от Букова са от ранния неолит. Има и детско погребение. Направихме и генетичен анализ”, разказва специално за БТА Райко Краус. 

Информационните табла, преведени на немски, румънски и банатски български, окачени в Музея на българското малцинство, където е обособен кът за откритията на археолозите, разказват, че характерна особеност за тукашните селища от неолита били големите пещи. Около тях са намерени доказателства, които свидетелстват за производство на керамика. Къщите на някогашните заселници пък били изградени от трупи и пръчки, залепени с глина. 

Райко Краус идва тук за кратко през 2009 г. Сериозната работа започва година по-късно, с учени от Институт за Праистория, Ранна История и Средновековна Археология на Университета в Тюбинген и Националния музей за Банат в Тимишоара. Усилията са концентрирани в района на могилния некропол Букова Пуста IV – част от могилно поле, което се разпростира на север от пътя, който свързва стар Бешенов (Дудещи Веки) и Сънниколау Маре. 

“Сега новият ни обект е Дечовата могила – Movila lui Deciov. Там сме от 2018, с едно прекъсване заради пандемията. Междувременно копахме един по-малък обект. Мястото се намира на около един километър северно от Стар Бешенов (Дудещи Веки), западно от река Ciganska Aranka, която сега е разделена на по-малки рибарници от язовири. Непосредствено на север от селището минава напоителен канал, построен през социализма, който се вижда като малък хълм в района. Мястото е проучено от Кишлеги Ноч Гюла през 1906 и 1907 г. и след това през 2000 и 2001 г. от румънско-канадски екип”, обяснява Райко Краус. 

Следва интервюто, което професорът от Университета в Тюбинген даде специално за БТА. 

Професор Краус, вярно ли е, че тук е намерена най-старата мед в Европа?

Всички се интересуват само от това (смее се). Но в Дечовата могила има едни погребения от времето на Варненския некропол. По това време тук има и заселване. Това е преходът от късния неолит към ранната каменно-медна епоха. Това са едни „хокерни“ погребения. Починалите са поставени в спящо положение, с тези разкошни съдове, които са като порцелан.

Изглеждат много добре съхранени във времето. 

Да, наистина са много хубави. Мънистата на колиетата, които виждате, са намерени точно така, анблок и нашата реставраторка направи тези възстановки. Всичко, което е червено, е намерено точно така, анблок. Тук даже бяха седем реда. Някои от мънистата са направени от животински кости. Тук долу има зъби от благороден елен. Това е едно  керамично мънисто. Ето и четири мъниста от бакър, от мед. 

Това с елена не е ли като амулет?

Хората така са били погребвани. Интересно е, че датират от 4700 г. пр. Хр. Това е началото на Варненския некропол. И там започва с мед, злато и пр. Това е в тукашния регион местното явление от Варненския феномен.

Продължавате ли да намирате медни предмети?

Гледаме да не намираме (смее се). Ние се занимаваме с по-старите периоди. Тази хубаво рисувана керамика е характерна за Южните Балкани, но е намерена тук. А това е една тесличка от нефрит. Суровина, която се намира и на Балканите. Вече има три такива. Това е вкаменено дърво-лигнит. Правят разни бижута от него. Но това е от по-ранното време, говорим за началото на шестото хилядолетие. Ние се интересуваме повече от това, отколкото от тези гробове. 

Научната ни цел е да проучваме как започва всичко. Уседналият начин на живот, началото на скотовъдството, на земеделието – това е фокусът на нашия интерес. За местните хора тези погребения са най-интересни, защото са свързани с по-ранни исторически събития. Тук през 1799 е намерено голямото българско съкровище от Наги Сент Миклош (Сънниколу Маре). Има едно копие от него в Националния исторически музей в София и още едно в Будапеща, защото унгарците смятат, че са техни хора. Истината е, че има най-различни изображения, свързани с Крумовата история, обезглавяването на Никифор. Тук има такова изображение на такъв войн, който носи такива глави. Но има и две паници с кръст, които според колегите, правили датировката, са от християнско време. 

Когато Карл Велики стига до Буда, наблизо вече има българско селище.  И тези гробове са точно от това време. Виждаме, че и жените, и мъжете имат следи от яздене на коне. Те действително са били номади. Имали са много деца, но те са умирали рано, не са били много здрави и добре хранени.

От друга страна това съкровище показва голямата разлика между тези, които управляват, и тези, които са живеели тук. Този скелет, който виждаме, е на възрастен мъж. Когато го намерихме, единият му крак беше обърнат на другата страна. Изглежда е лежал така, след като е бил убит. Той явно е бил улучен от стрела, която намерихме сред костите. Тука има и предмети, които още не сме определили. Или са били гвоздеи от ковчега или части от стремена. Има и една обеца, въпреки че е мъж. До главата му е намерено това мънисто, подобно на тези в Преслав. Така, че има връзка с територията на юг от Дунав. 

Въпреки, че нашият интерес, заради който дойдохме, е ранният неолит, изследваме и други периоди. Документираме всичко, което откриваме. Надяваме се догодина да дойдем пак.

Източник: БТА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Verified by MonsterInsights