28.05.2024 | 17:59

Аудитория на НБУ вече носи името на Милчо Левиев

Снимка: НБУ

Аудитория на Нов български университет вече носи името на големия български джаз музикант, композитор, аранжор и пианист проф. Милчо Левиев, съобщават от НБУ.

По думите им зала „Проф. Милчо Левиев“ е мястото, където ще се развива творчеството и възпитанието на бъдещите музиканти, носейки със себе си великолепното наследство на маестрото. 

В аудиторията посетителите могат да видят едни от най-ценните книги, плочи и нотни записи на маестрото, а студентите на НБУ имат възможността да свирят на любимия му роял.

Експонираните в новата аудитория обекти са малка част от архива на маестрото, дарен лично от него на НБУ през 2012 г. за фонд „Проф. Милчо Левиев“, посочват от НБУ. В него могат да се открият огромен обем от документи, свързани с творческата дейност на проф. Левиев – ръкописи, чернови и принтирани копия на нотни записи, партитури и щимове на някои от авторските му композиции, портретни снимки след пристигането му в САЩ, множество печатни материали за Милчо Левиев, близо 900 грамофонни плочи, 400 аудиокасети с негови изпълнения, 80 компактдиска с негови албуми и записи и над 60 различни видове магнетофонни летни със студийни записи. Изложени са и едни от най-големите му награди, между които златната плоча за отличения с награда „Грами“ албум на Ал Жеро – за аранжимента на пиесата Blue Rondo a la Turk, орден „Стара планина“ и най-високото държавно отличие – наградата „Св. св. Кирил и Методий“ (първа степен).

„По естествен път стигаме до нещо, с което увековечаваме приноса на Милчо Левиев в създаването на музика и обучението по музика при нас“, отбелязва ректорът на НБУ проф. Пламен Дойнов. „Нека роялът на Милчо Левиев да бъде своеобразен ориентир за всички нас как се създават и разширяват пространствата на свободата. Когато свободата като че ли ти е отказана и сякаш ти е отказана завинаги, ти имаш много малко варианти. Може би единственият ти вариант, за да запазиш достойнството си, е да започнеш да създаваш такива малки острови на свобода. Това е големият пример на Милчо Левиев. Дори когато сме обградени от насилие, когато сме заплашени от посегателство върху свободата, непрекъснато да работим за нея, кой както може. А музикантите са благословени хора и затова го правят с музика. И ние ще бъдем с тях, ще го слушаме, и понякога ше си тананикаме“, казва още Дойнов.

„Наличието на това пиано е вътре в сърцето и душата на НБУ. А, когато в сърцето и душата на един университет е Милчо Левиев, това означава, че университетът има по-големи шансове за движението си напред“, смята председателят на настоятелсвото на НБУ проф. Веселин Методиев.

„Това беше един човек със свое собствено мнение по всички въпроси. Човек, който не си позволяваше да живее по клише. Тя и музиката му е такава. Той казваше, че важна е импровизацията. Свободата може би е правото да си позволиш да импровизираш в моменти, в които обществото не позволява това. Благодаря за научените уроци, Вики Алмазиду. Благодаря на НБУ и на хората, ангажирани с каузата, роялът и архивът му да бъдат тук. Нашите корени са в нашата памет и в паметта за хората, които ни правят по-различни като нация и дух“, казва заместник-министърът на културата Амелия Гешева.

„Има връзка между неговата музика и свободата. Всеки може да бъде повлиян, защото няма как, докато слушаш Милчо Левиев, да не се освобождаваш. Това е невъзможно. Но това, което може да изрази музиката за свободата, по никакъв друг начин не може да се направи“, допълва проф. Георги Фотев.

„Той чувстваше НБУ като свой дом и неслучайно част от архива си донесе тук. Аз довърших това – всичко ценно е тук. Партитурите му, писани на ръка, са тук, вече се дигатилизират. По света архивите на известните личности са в университети, защото и аз, и Милчо варвяме, че това е паметта. Дори това: „Отивам в зала Милчо Левиев“ е достатъчно, за да живее името на един творец. Много творци се забравят и това е тъжно. Паметта за хората на изкуството се запазва най-добре и най-правилно в университетската среда. Тук аз мисля, че растат младите майстори, които идват след нас. Или както бях кръстила последния майсторски клас „Майстори след майсторите“, казва Вики Алмзиду.

Източник: БТА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Verified by MonsterInsights