БЕЗСМЪРТНАТА ТЕАТРАЛНА СИСТЕМА

… скандалът в Народния не спира – паднал декор (!) с опасност да пострада актьор или сътрудник на постановката, по време на представление на знаковия спектакъл „Хъшове” – превърнал се от 2004 в емблема на Народния театър. Утре може да се разклати от тавана полилей над зрителите или да изскърца балкон…
И, изобщо, защо комисията към МК за назначаването на В. Василев и самият министър са допуснали той да кандидатства за директор на НТ, след като е успешен, отличник по всички показатели в Драматично-куклен театър Плевен? Плевенският театър няма ли нужда от млад, талантлив и можещ театрален директор? Само столицата ли?
От десетилетия театрална България мечтае за децентрализация на културата!
Някога, 60-те на миналия век, са запомнени с идеологическия и арт пробив в Бургас, когато там са работели Леон Даниел, Вили Цанков, Юлия Огнянова и Методи Андонов. После за кратко просветва Добрич; Сливен – с младите Пламен Марков, Йорданка Стефанова, Ивайло Христов, Атанас Атанасов; Пазарджик – с Николай Поляков и Крикор Азарян; Хасково – с младия тогава Иван Добчев … Зад тях стояха театралните директори. Всички те имаха идеи за театър, талант и амбиции, но безсмъртната театрална система опорочи всичко.
Искахме, примерно, като в Полша да имаме няколко истински театрални столици, те, поляците, и досега ги съхраняват и развиват: Варшава, Краков, Вроцлав, Лодз.
Но как да стане и у нас това, ако театралната провинция няма цялостна подкрепа да расте, да влезе в скоростта на европейските културни движения, а служи за захранване на столицата, която само чака някой да се изяви, да го привика и набързо да оскубе крилата му? А декорите се клатят…
ФБ сп. „Театър“
б.р. Очаквайте и други мнения с развитието по темата с Народния театър и предстоящите конкурси за директори на няколко Драматични театри в страната.