Блестяща Виенска гала ще бъде представена в Бургаската опера под диригентството на Деян Павлов в петък

Снимка: Държавна опера Бургас
Събитието на 7 февруари от 19 часа на сцената на Бургаската опера и е посветено на 200 г. от рождението на Йохан Щраус-син
Второто събитие от програмата на Държавна опера – Бургас за 2025 г., след блестящото начало със Симфоничния концерт под диригентството на Йордан Дафов – на 31 януари, е мащабна Виенска гала, посветена на 200 г. от рождението на Йохан Щраус-син – на 7 февруари от 19 часа в залата на бургаския културен институт. В оперетната гала богатството на своите тембри и емоционално сценично присъствие ще представят: сопраните Людмила Михайлова, Мария Цветкова-Маджарова, Нона Кръстникова и Шмилена Султанова, тенорът Яни Николов, баритонът Йордан Христозов и Диман Панчев, бас. За цялостната бляскава визия на музикалния проект способства и участието на хоровия и балетния състави на Бургаската опера – които ще дорисуват бляскавата картина, пресъздаваща стил, класа и изискан подход към живота, характерен за виенските балове на аристокрацията. Виенската гала ще бъде под вещата емоционална палка на маестро Деян Павлов /гост/, който дирижира с успех редица концерти и спектакли на Бургаската опера. Концертмайстор на оркестъра на Държавна опера – Бургас във вторник ще бъде Ваня Златева, диригент на хора – Aлександър Чепанов, репетитор на балетния състав е Марина Змеева-Маркова, която е автор и на хореографията.
В богатата програма на оперетната гала ще бъдат представени: Увертюра от „Прилепът“, от същото произведение: Куплети на Княз Орловски, Ария на Адела, хор от II действие; от „Виенска кръв“: Ария на Графиня Цедлау от „Виенска кръв“, „Полонез“, Дует на Граф и Графиня Цедлау; Увертюра „Цигански барон”, както и: Куплети на Баринкай, „Циганска песен“ / Ария на Сафи, Дует на Сафи и Баринкай, Куплети на Хомонай, Дует на Арсена и Мирабела. Марш – Куплети на Жупан – също из „Цигански барон“; валс „Пролетни гласове”, полка „Гръм и мълнии”; „Чардаш на Розалинда“. Както подобава на финала на един бляскав бал с виенски привкус, кода на вечерта ще поставят всички солисти, оркестранти, хористи и балетисти, участвали в гала вечерта, с празничната наздравица „Шампанското е Божи дар“ от „Прилепът“ – една от най-изпълняваните оперети, често представяно заглавие в репертоара на Бургаската опера, което си съперничи с едни от най-трудните за интерпретации опери. Последното произведение, което ще прозвучи на Виенската гала в петък, е Бърза полка „Лека кръв“.
С „Виенска гала“ публиката в залата на Операта ще има възможност да съпреживее едно естетско музикално-артистично събитие, под знака на блясък, разкош – но с вкус и мяра, бликащо настроение, виенски финес, стил, класа и фантазия.
Билети за Виенска гала: на касата на Операта, каса „Часовника“, в мрежите на Grabo – и Eventim.

За Йохан Щраус – син (1825—1899)
Йохан Щраус-син е най-своеобразното и крупно явление в музикалния живот на XIX век. Признат класик на виенския валс, той става класик па виенската „танцова“ оперета. Музиката на оперетите му се отличава с богатство на мелодиката, с яркост на колорита, с обаяние, свежест, жизнеутвърждаващи послания. Йохан Щраус е роден във Виена. Баща му, също Йохан Щраус, е известен виенски композитор, автор на многобройнп валсове, галопи, кадрили и пр. Много рано у Йохан-младши се появява ярка музикална дарба. Против волята на бащата, който иска да му даде търговско образование, той от ранни години се занимава с музика – свири на пиано, на цигулка, изучава композиция. Още на шест години той композира своя първи валс. Осемнайсетгодишен, Йохан трябвало да помисли за издръжката на майка си и братята си, тъй като баща му ги напуска и си създава друго семейство. През 1844 г. Йохан Щраус-син създава свой оркестър, съперничещ на бащиния му. Той дебютира в него като цигулар, диригент и композитор – автор на валсове. Дебютът се оказва триумфален. Юношата веднага покорява сърцата на виенчани и завинаги затъмнява славата на своя баща. Пет години след смъртта на баща си Щраус обединява двата оркестъра под свое ръководство. Заедно с оркестъра Щраус, гастролира многократно в Русия, тринадесет сезона десет от които подред — от 1856 до 1865 г. През 1871 г. композиторът за първи път се обръща към оперетата („Индиго, или четиридесетте разбойника“), а през 1874 г. създава нейния забележителен образец, станал класически – „Прилепът“. След нея се появяват нови произведения на Щраус в този жанр – „Калиостро“, „Кърпата на кралицата“, „Веселата война“, „Нощ във Венеция“, „Цигански барон“, Принцеса Пипета“, „Богинята на разума“ и др. През последните години от живота си композиторът работи все по-интензивно в областта на музикално-театралните жанрове и, освен към оперетата, се обръща към комичната опера и балета. Смъртта, настъпила на 3 юни 1899 г. във Виена, прекъсва работата му над балета „Пепеляшка“. Творческото наследство на Йохан Щраус включва в себе си около петстотин танцови пиеси, сред които най-популярни са валсовете „Синият Дунав“. „Приказки за Виенската гора“, „Пролетни гласове“, „Прощаване с Петербург“, полките „Трик-трак“, „На лов“, „Персийски марш“, галопът „Перпетум Мобиле“. Освен това Щраус е написал петнадесет оперети, комичната опора „Рицар Пацман“ (1892) н балета „Пепеляшка“ (1899, незавършен).