Бохемската култура като че ли загина у нас

Актьорът Юрий Рахнев за първата си книга „Странично осветление‘‘
„Нямам формално актьорско образование, нямам самочувствието, че съм актьор. Сега този малък роман като че ли събра поточетата от всичките тези места – социология и културология. Отидох на преклонна възраст да ги уча в Бристол. Една от болките, скрити в книгата е за тези стереотипи. Когато хората на средната възраст отиват в тъча.
Това е последица от пост-соца. Бохемската култура като че ли загина у нас. Имам субективна гледна точка. Говорим за състояние на духа, което се предава на атмосферата на един град. Когато това липсва остава само консуматорската култура, да ядеш и пиеш и танцуваш няма нищо общо с бохемата.

Книгата ми е последствие от старата ми любов, фотографията. Тя е метафора, алегория – героят заради нея се набутва в една интрига, която трябва да разбере.
Написването на книгата бе много силно като заявка в живота ми. Градът присъства с маниерност, абсолютно тенденциозно. Той е част от болката по отиващата си бохемска култура. Градът в страничното осветление. Не е имагинерен, топосът не се пренася върху нещо друго. Всеки, който има отношение към приятните разходки, фланьорстването, може да остане доволен от книгата.
Тя се подчинява на един строг сюжет, героят е поставен пред на пръв поглед морална дилема, която трябва бързо да разреши. Има няколко пласта, криминале ноар. Другото е нежната колебливост на героя – заради неговите вътрешни пътувания, той успява да вземе решения в интригата, в която се е заплел. Оказва се, че е много силен.
Проблемът в градската ни култура, където и да е тя, е че хората, които идват, не прегръщат неговата идентификация – за тях остава консуматорския дух, мястото, където получаваш фиша от заплатата. Затварят се в себе си, лицата им униват и ходят замислени по този философски начин. Героят мин ходи през много меланхолии и тъги, но те са му опора.
Смятам да продължа да пиша, мисля че писането ме прави доста пълен като дух и като личност. Ако един читател си даде малка доза търпение, ритъмът ѝ ще те поведе, няма да излъже читателя. Много искам по-млади хора да я прочетат. Болката по прекъснатите субкултурни течения. А може и аз да не ги виждам. Книгата не говори за вкуснотиите на баба, как сме яли джанки като сме се катерили по разни клони. Говори за по-друг свят. Тя е покана, кодовете са малко.“
Източник: БНР