Велизара Сърчаджиева: Живот между сцената и радиото
Велизара Сърчаджиева, Снимка: Наталия Маева
Велизара Сърчаджиева живее между сцената и радиото. Тя завършва актьорско майсторство за куклен театър в НАТФИЗ, а към момента прави магистратура в Софийския университет, специалност „Журналистика и медии“. Гледаме я в театъра, слушаме я в новините на програма „Христо Ботев“, а в „Нашият ден“ разговаряме с нея за сцената, любовта и журналистическата професия като шанс да бъдат представени проблемите и решенията в сферата на културата.
Макар че решението да учи в НАТФИЗ е било изненадващо за Сърчаджиева, тя влиза в академията от първия опит и устоява на сериозната отсявка и психологическите изпитания през следващите четири години. После съдбата я отвежда в Драматичен театър „Йордан Йовков“ – Добрич, където на сцената среща съпруга си Стефан Сърчаджиев.
Черната комедия „Балконът“, адаптация на пиесата „Загадъчен мъж“ от Олег Ерньов, е независимо представление, в което Сърчаджиева може да бъде видяна на сцена както в столицата, така и в други населени места из страната. „Балконът“ е режисьорски дебют на Стефан Сърчаджиев, а сюжетът разказва нестандартна любовна история на ръба на живота и на един рушащ се балкон.
„Комедията работи с доброто и злото и винаги доброто излиза като положителен финал. При трагедията е същото. При драмата не можем да преценим. Но при масовите постановки просто стойността се губи. Има изключения, но те потвърждават правилото“, коментира Сърчаджиева във връзка с проблемните тенденции в българския театър.
По думите на актрисата зрителите са свикнали да гледат смешки и вицове на сцената, стенд ъп комедията също се налага като жанр все повече и повече, но това не е театър.
Според Сърчаджиева хората все по-рядко взимат спонтанно решение да отидат на театър, а когато се решат, предпочитат да видят на сцената нещо до болка познато, за да няма лоши изненади. Ето защо например „Криворазбраната цивилизация“ е сред най-гледаните представления в провинцията.
Публиката в общините бива привлечена от касови изпълнения, а репертоарните усилия на театралните трупи остават в периферията. По думите на младата актриса, организаторите се интересуват от цифрите, от „касовия“ характер на постановките, а не от тяхното качество.
Друг проблем, който Сърчаджиева откроява, е свързан с навика на хората, да консумират артистични продукти през дигиталните екрани на различни технологични устройства. Постепенно театърът се превръща в необичайно преживяване на живо.
Що се отнася до журналистиката, актрисата би искала медиите да обръщат повече внимание на проблемите в културата, а не просто да афишират артистични събития.
Сърчаджиева още веднъж акцентира върху проблема с честата липса на предлагане и търсене на качествен театър. Като част от младо артистично семейство, тя усеща и липсата на лесни инструменти за финансиране, които не изискват сериозни мениджърски и административни познания. Сърчаджиева споменава още демографската криза в провинциалните театри.
Източник: БНР
