Виолета Тончева написа и книгата си „ПРИСТРАСТНО. Операта на Варна“
Виолета Тончева представя книгата си „Пристрастно. Операта на Варна“ | Юбилейно издание, посветено на 75-годишнината на Варненската опера
На 10 ноември от 17.00 на сцена “ Ротонда “ ще се състои премиерата на книгата „ Пристрастно. Операта на Варна “ от Виолета Тончева.
Редактор е Антоанета Добрева, коректор – Габриела Каменова, графичен дизайн – Георги Филипов, изд. ФИЛ 2022.
Това особено издание, част от програмата за отбелязване на 75-годишнината на оперния спектакъл във Варна, и предходната книга на авторката с аналогично заглавие „ Пристрастно. Театърът на Варна “, изд. ФИЛ 2018, отдадена на 100-годишния празник на Драматичен спектакъл „ Стоян Бъчваров “, оформят самобитен двутомник с фокус върху театралните изкуства във Варна.
„Пристрастно. Операта на Варна “ документира естетическите желания и художествените достижения на Държавна опера Варна въз основата на изявленията, които известната журналистка е правила с диригенти, режисьори, художници, хореографи, оперни и балетни актьори, оставили през последните 10 години своя авторски знак в историята на оперния спектакъл. Трите раздела „ Творците “, „ Творческата лаборатория “ и „ Рефлексии “ обговарят креативния развой от разнообразни страни, с цел да го срещнат най-после и с аудиторията, поради която изкуството съществува.
АВТЕНТИЧНО И ЕМОЦИОНАЛНО СВИДЕТЕЛСТВО
Встъпителни думи към книгата от проф. Боянка Арнаудова, Doctor Honoris Causa на НМА „ Проф. Панчо Владигеров “
Виолета Тончева, създател на книги и редица изявления за спектакъл и опера, успешное осъществила нелеката задача да показа някои от най-значимите персони в историята на Варненската опера, чиито откровено споделени мисли и мемоари са неоспорими, достоверни свидетелства. Чрез тях и с помощта на персонални и съответни, към този момент дългогодишни наблюдения, Виолета Тончева съумява да очертае магистралните линии, акцентирайки върху някои художествени достижения от миналото десетилетие.
Озаглавена „ Пристрастно. Операта на Варна “, книгата е издигната в триделна форма: Творците, Творческата лаборатория и Рефлекси и. Впрочем това е структурата и на нейната книга за 100-годишнината на Варненския трагичен спектакъл „ Пристрастно. Театърът на Варна “. Очевидно замисълът е бил да се сътвори юбилеен двутомник с скъпа и богата информация, да се запазят слово и мисъл на известни създатели, вградили гений и майсторство в театралния и оперния живот на Варна.
Допада ми и методът на създателя да се притули зад въпросите, постоянно надълбоко премислени и съобразени с специалността, характерността и прочувствения профил на интервюирания, заради което в книгата няма незначителни или несъответни отговори. Всеки диалог е квалифициран, зависещ на избрана цел и привързан с главната концепция – историята се написа от самите създатели, заради което и от въпросите,и от отговорите струи откровена обич и пристрастност.
Особено се открояват юбилейните диалози с двамата доайени на Варненската опера и дългогодишни художествени водачи – Борислав Иванов, диригент и шеф, и Кузман Попов – основен режисьор, чиито принос, осведоменост и мощ на духа В. Тончева добре познава. От колоритното и доста прочувствено слово на Борислав Иванов и Кузман Попов научаваме – и запомняме! – повече, в сравнение с от една прецизна, само че суха историческа информация.
В първата част поддържаме връзка и с други именити създатели на Варненската опера , като солистите Арсений Арсов и Линка Стоянова, огромният български тенор Емил Иванов, непрекъснатия гост-диригент Григор Паликаров, концертмайсторите Анна Фурнаджиева и Красимир Щерев, художничката Лора Маринова, балетната двойка Румяна Малчева и Денко Стоянов. Размисли за безпределния свят на изкуството поражда срещата с българските артисти от актуалния оперен хайлайф Красимира Стоянова, Владимир Стоянов и Милен Божков, които под диригентството на Павел Балев основават една от кулминационните точки на юбилейния оперен сезон – концертното осъществяване на „ Отело “ отВерди.
В „ Пристрастно. Операта на Варна “ закономерно участва Петър Райчев – популярен оперен артист със заслуги към българското оперно изкуство, създател на оперния спектакъл в родния си град, дружно със сина си, младия тогава Руслан Райчев. В спомените на внука, наследил името на именития си дядо, оживяват събития от предишното, които ни приближават до човешката и креативна същина на Петър Райчев и Руслан Райчев.
Разделът приключва с Даниела Димова , която от 2010 година и до в този момент, цели 12 години, е шеф на Театрално-музикалния продуцентски център Варна, обединил Държавната опера Варна и Драматичния спектакъл „ Стоян Бъчваров “. Вече потвърден водач,
тя не единствено познава комплицираните механизми на многофункционалния и тежък оперен институт, само че е и визионер със мощна вътрешен глас и фикция, които я трансформират от превъзходен актьор в доста сполучлив шеф.
Защото в сложното за нашата просвета време тя опазва Варненската опера, провежда забавни турнета и гастроли, обезпечава финанси за луксозни постановки, осъществя истински художествени концепции и не на последно място – притегля с непрекъснати задължения във Варна такива български оперни създатели като маестро Павел Балев и режисьора Вера Немирова, които се изявяват най-вече отвън България. Благодарение на Даниела Димова добре уравновесената репертоарна стратегия на Варненската опера, която включва и обичаните шедьоври на операта, само че и изцяло незнайни на публиката творби, също мюзикъли, оперети и детски представления, придава нюанс и притегателна мощ на афиша.
В раздела „ Творческата лаборатория “ се наблюдават реализациите на шест знакови постановки. Осъществени от наши и непознати режисьори, диригенти, художници, те показват разнообразието от стилове, постановъчни екипи и реализатори.
След премиерната за България „ Граф Ори “ – комична опера, един от последните опуси на великия Росини, читателят навлиза надълбоко в креативния развой на първите варненски постановки на „ Джоконда “ от Понкиели и „ Ромео и Жулиета “ от Шарл
Гуно. „ Хофманови разкази “ от Офенбах, „ Графиня Марица “ от Калман и „ Дама Пика “ от Чайковски обрисуват художествените желания на Варненската опера, както и репертоарната политика, целяща не единствено да притегли публиката, само че и да развие кaчествата и сетивата на изпълнителите, подтиквани от самостоятелния усет и от въображението на забавни персони – диригенти и режисьори. Покрай всичко това читателят осмисля и обстоятелството, че във Варненската опера се съхраняват традициите, че е реализиран баланс на положителния усет и високите естетически правила с желанията на актуалната аудитория.
Особено скъп е самостоятелният метод на Виолета Тончева към всеки от събеседниците ѝ , благоразположен внимателно към искрено шерване на значими събития – не единствено в артистичен, само че и в персонален проект, на възгледи, на световъзприемане.
Във финалните „ Рефлексии “ са показани професионални оценки на музикални критици, мнения на публицисти и отзиви на публиката – отражение на това, което се следи и изживява и от другата страна на сцената.
„Пристрастно. Операта на Варна “ е не единствено юбилейно издание на един влиятелен български оперен спектакъл. Това е скъп труд, в който фактологията и историцизмът са осъществени чрез истинския изказ и персоналните страсти на определените персонажи, които забавно и увлекателно подреждат пъстрата мозайка от пътя на Варненската опера. Създадена с възприятие и отговорност, с журналистически професионализъм и нескрита обич към Варненската опера, книгата, уверена съм, ще се чете с лекост и интерес не единствено от „ забърканите “ в това дело, само че и от необятен кръг фенове на великото изкуство Опера.