14.06.2024 | 17:37

Вкаменелости на праисторическо морско чудовище са открити в подножието на връх Еверест

Вкаменелост от ихтиозавър. Илюстрация: Пиксабей

Китайски учени откриха фосили на ихтиозавър от рода „хималаизавър“ – праисторически дълбоководен хищник, на около 4000 м над морското равнище в Хималаите, предаде Синхуа.

Т.нар. хималаизавър – Himalayasaurus tibetensis, от разред ихтиозаври, е описан за пръв път през 1972 г. Той е смятан от учените за nomen dubium или „съмнително наименование“ поради липсата на белези, които да го отличават от другите ихтиозаври, въпреки че напоследък наличието на отчетливи режещи ръбове на зъбите му е предложено като уникална характеристика на рода.

Два фосилни образеца на хималаизавър са открити близо до град Ганкар в окръг Динжи, на около 100 км от базовия лагер по алпинисткото трасе към връх Еверест.

Това последно откритие ще задълбочи познанията ни за най-голямото известно праисторическо животно, открито в района, и ще допринесе за изучаването на еволюцията на живота в региона през мезозойската ера, смятат палеонтолозите.

Хималаизавърът е изчезнало влечуго, което е доминирало в световния океан преди 210 милиона години, много преди динозаврите да властват на сушата. С дълга уста, остри зъби и дължина на тялото повече от 10 метра, тези гигантски влечуги са били бързи плувци и са се хранели основно с риба и безгръбначни.

Китайските изследователи за първи път откриват подобни вкаменелости в средата на миналия век по време на изследване в подножието на връх Еверест, който се е издигнал от морските дълбини в резултат на сблъсък на тектонични плочи. Последното откритие е направено от експедиционен екип, съставен от учени от Института по палеонтология на гръбначните животни и палеоантропология към Китайската академия на науките.

Вкаменелостите съдържат добре запазени прешлени и ребра, каквито почти липсвали при предишни находки, казва Ван Вей, асоцииран научен сътрудник в института. Напречното сечение на човешки прешлен е с размер на монета, докато напречните сечения на наскоро откритите прешлени са с размер на бейзболна шапка, каза Ван. „Как хималаизавърът е станал толкова голям? Какви навици е имал? С коя част на земното кълбо е бил най-близко свързан по време на своето съществуване? Тези въпроси ще бъдат във фокуса на нашите изследвания“, каза Ван.

Изследователите планират да отделят вкаменелостите на хималаизавъра от околните скали и да изследват подробно фосилите с помощта на микроскопи и компютърна томография.

„Цинхай-Тибетското плато е като огромна лаборатория за наблюдение на еволюцията на живота и нашата цел е да реконструираме възможно най-пълно историята на платото през последните 200 милиона години“, казва Дън Тао, ръководител на института. Ранните научни изследвания на Цинхай-Тибетското плато са натрупали голямо количество основни научни данни и са запълнили много празнини в палеонтологичните знания, каза Дън. През последното десетилетие поредица от нови открития на платото помагат на палеонтолозите да проучат изчерпателно важната роля, която това място е изиграло за еволюцията на биоразнообразието през кайнозойската ера.

Източник: БТА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Verified by MonsterInsights