28.02.2024 | 14:45

В БАН тържествено бе открита изложба, посветена на 185-ата годишнина от рождението на проф. Марин Дринов

Снимка: Благой Кирилов/БТА

Българската академия на науките (БАН) отбелязва днес 185 години от рождението на проф. Марин Дринов с поредица от събития. В 10:00 ч. бяха поднесени венци и цветя на неговия паметник в Научен комплекс 1 на БАН, а след това в Централното фоайе на БАН беше открита изложбата “Книжовно-документално наследство на Марин Дринов в Българската академия на науките‘‘.

Както писа БТА, на изложбата бяха показани научни публикации на проф. Дринов в “Периодическо списание на Българското книжовно дружество (БКД)“. Въпреки че академичната кариера на Марин Дринов – първият председател на Българското книжовно дружество, днес БАН, е реализирана извън пределите на България, той остава верен на българската проблематика – създава исторически, литературоведски, езиковедски и етнографски изследвания, съизмерими с най-високите научни постижения на времето.

“Залата пред Вас също се казва Марин Дринов. Символично, че тук, макар и в нетолкова голямо пространство, може да се види неговото книжовно наследство и като учен, и като държавник. Вие знаете, че това е не само един от нашите създатели, но и наш дългогодишен председател‘‘. Това каза на откриването на изложбата председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски.

БТА припомня, че на 30 септември 1869 г. (12 октомври 1869 г. по нов стил) в Браила, Румъния, се учредява Българското книжовно дружество (бъдещата Българска академия на науките – БАН) и в негово отсъствие Марин Дринов е избран за пръв председател. Научното творчество на Марин Дринов е огромно и отразява интересите му към историческата наука, към въпросите на славистиката, литературната история, езикознанието и фолклора. Марин Дринов участва активно и в изработването на Търновската конституция (1879 г.). По негово предложение София е избрана за столица на Княжество България (3 април 1879). Той е един от учредителите и първите дарители на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий“. Проф. Марин Дринов е един от първите, който научно определя мястото на Паисий Хилендарски в историята на българското национално възраждане чрез статията си “Отец Паисий, неговото време, неговата история и учениците му“.

“Той е един от най-бележитите учени на 19-и век – историк, бил е професор в университета в Харков, филолог. Той е един от първите реформатори на българския език. Като държавник, приносът му за изграждането на българската държава е изключително огромен. Той е бил първият министър на просвещението, човекът, който предлага София да е столица на България‘‘, каза акад. Юлиан Ревалски.

“Хора от такъв мащаб по онова време са се срещали по-често. За нас е чест, че той е бил сред хората, които са създали Дружеството, което по-късно се превръща в Българска академия на науките’’, каза още председателят на БАН.

“Тук ще видите неговите коментари – това са ръкописните му бележки върху “История славенобългарска”, а не славянобългарска. Ще видите оригинали на негови трудове. Той е първият, който започва да изследва възрожденските български книжовници и печатари. Но най-вече – отношението му към езиковите норми на българите в Македония. Той, заедно с брат си, е един от първите, които събират народни песни, дават ги на Константин Миладинов, който ги включва в прословутия сборник на братя Миладинови “Български народни песни‘‘, които нашите братя, оттатък границата, днес наричат “Mакедонски народни песни‘‘. Това каза на откриването на изложбата проф. Лизбет Любенова, директор на Научния архив на БАН. 

Проф. Любенова обясни, че във фонда на Българския исторически архив (БИА) се пазят най-ценните му ръкописи – “История на българската църква от създаването и до ден днешен‘‘, писмата до Нешо Бончев и други ръкописи.

“Ние нямаме реална академична преценка за неговото място в българската историография и затова като отговорни хора, които сме свързани с БАН, мисля че Институтът по математика и информатика може да направи следващата важна стъпка – да се дигитализират и архививите, които са извън тяхната сграда’’, каза още директорът на Научния архив на БАН проф. Лизбет Любенова.

Тя отбеляза, че „националното богатство е това, което ни прави истински българи и ние трябва да продължаваме да сме крепители на устоите на българската държавност и народ“.

Източник: БТА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Verified by MonsterInsights