Гергьовден е!

Гергьовден е най-големият български пролетен празник. Той е свързан със събуждането на природата, с времето, когато горите, ливадите и нивите се раззеленяват и се понася омайващият аромат на цветята, тревите и билките. Свети Георги е почитан от българите като покровител на овчарите и стадата.
Гергьовденските обичаи и обреди са свързани преди всичко с грижата на българина за добитъка в началото на животновъдната година, за плодородието по нивите, с желанието му за здраве, дълголетие и щастие.
Срещу Гергьовден жените приготвят обредни хлябове. Те влагат в украсата им богата символика, посветена на основните поминъци на българите – земеделието и животновъдството.
В цялата българска етническа земя е разпространен обичаят люлеене на люлки. През целия ден младите връзват люлки по клоните на разлистили се дървета и се люлеят. Вярвало се, че така силата на дървото се пренася у човека по време на пролетното събуждане на природата.
Вярва се, че гергьовската роса е лековита. В ранното утро на Гергьовден жените и децата отиват да берат цветя и билки по поляните и се търкалят за здраве. През деня стопанките откъсват стръкчета здравец за всеки член на семейството.
С приемането на християнството старинните представи, свързани с езическите покровители на стадата и плодородието, се асоциират с християнските светци, но те запазват своята основна същност. Така, от семейно-родова жертва агнето се превръща в жертвоприношение на християнския светец Великомъченик Георги Победоносец. Живял в Кападокия, Мала Азия, по времето на император Диоклетиан (284 – 305), той постъпил във войската съвсем млад и още на 20-годишна възраст получил военен чин трибун, тъй като проявил завидни войнски способности. Отдал се изцяло на християнската вяра, е хвърлен в тъмница и по-късно обезглавен. Житието на светеца войн разказва, че близо до гроба му се появил змей, който опустошавал околността. Свети Георги победил чудовището, като го промушил с копието си. Свети Георги Победоносец е патрон на българската войска.