„Говори… Дора Габе“ – дъщерята на Добруджа с теменужения поглед (видео)
Изидора Пейсах Габе се ражда през 1888 г. в Княжество България. Поетесата с теменужен поглед е дъщеря на българския журналист и общественик от руско-еврейски произход Петър Габе – един от най-големите чифликчии в Добруджа, който след Междусъюзническата война и анексирането на Южна Добруджа от страна на Румъния, се заселва в София, отдавайки се активно на Добруджанския въпрос.
Дора Габе започва да формира своя поетичен език още в ученическите си години, а „Пролет“ е нейното първо публикувано стихотворение в списание „Младина“ (1900 г.).
Младата поетеса следва естествени науки в Софийския университет, завършва френска филология в Женева и Гренобъл, обикаля Европа със съпруга си проф. Боян Пенев или самостоятелно във връзка с преводаческата си дейност, като създава контакти в Полша, Германия, Швейцария, Австрия, Чехия, Франция, Англия. През 1922 Дора Габе е сред учредителите на Българо-полския комитет, както и на Българския ПЕН-клуб.
През 20-те и 30-те години Дора Габе изнася в България и зад граница сказки по проблемите на българската литература, отделяйки специално внимание на съдбата на Добруджа, с чиито земя и небе поетесата се чувства неразривно свързана до края на дните си.
През 1908 година Дора Габе издава първата си стихосбирка с нежното заглавие: „Теменуги“. В нея живот, смърт, любов, тъга и самота се преплитат в духа на една епоха, в която най-яркото присъствие в литературния живот на България е това на поета Пейо К. Яворов. Именно символистът от кръг „Мисъл“ оставя дълбок отпечатък в младата поетична душа на Дора Габе, формира нейното писателско мислене, а образът му изпълва цялото ѝ творческо битие.
Поезията на Дора Габе придобива екзистенциален, философски оттенък, при който тишината е сгъстена, времето – неспокойно, светът е тайна.
В произведенията за деца, които пише, Дора Габе е искрена, ясна, смешна и мъдра по детски. Очите, с които замислено прозира глъбините на живота, са открити и засмяни, когато се обърнат към света на малките читатели.
Освен многобройни стихотворения за деца Дора Габе написва повестта „Малкият Добруджанец“, вдъхновена от своето щастливо детство в Добруджа, романа за юноши „Мълчаливи герои“, както и белетристичната споменна книга „Някога“.
През целия си живот Дора Габе се занимава активно с преводаческа дейност. Превежда от полски, чешки, руски, френски и гръцки, а самото нейно творчество е превеждано в Австрия, Аржентина, Великобритания, Виетнам, Германия, Гърция, Канада, Куба, Ливан, Перу, Полша, Румъния, Русия, Словакия, Украйна, Франция, Чехия.
В тази серия на „Говори…“ ще чуете гласа на Дора Габе, съхранен в Архивния фонд на БНР. За непримиримата и вечна поетеса, за нейната отдаденост към Добруджанския въпрос, доживотното приятелство с Елисавета Багряна, наследството, което оставя в литературния живот на София, говорят поетите Найден Вълчев и Матей Шопкин, литературният критик Благовеста Касабова, поетесата и преводачка Надя Попова, председателят на СБП Боян Ангелов и уредникът на „Дом Дора Габе“ с музейна експозиция към СБП Добрин Добрев Финиотис.
По публикацията работи: Златко Желев
Източник:БНР
Видео: БНР
