Дилен Дилов: Земята е като книга, археологът трябва да я разлиства внимателно, лист по лист
Пресфото – БТА, снимка: Садет Кърова
Земята е като книга, археологът трябва да я разлиства внимателно, лист по лист, каза за БТА археологът Дилен Дилов. Той работи в Регионалния исторически музей в Разград. Участва като заместник-ръководител на проучванията на най-голямата фабрика за кремък на Балканите, открита в с. Каменово. Миналата година заедно с археолога Силвия Анастасова за втори път се включи в екипа за теренен обход по археологическата карта на териториите на общините Кубрат и Разград, като работата им по археологическата карта ще продължи и през настоящата година. Дилов е сред авторите на третия том на сборника „Известия на Регионален исторически музей – Разград“. Публикацията му е за една каменна правоъгълна антропоморфна стела от бронзовата епоха, открита случайно в лапидариума на музея в Разград. Има статии също в другите сборници на Разградския музей, както и в много други издания.
Дилен Дилов сподели, че да си археолог означава да се посветиш изцяло на археологията. По думите му това е професия, която не се избира, а тя избира теб. „Обикновено това се случва още в детските ти години, като една детска мечта. Първо те запалват за това книгите, после филмите. Когато отидеш някъде на екскурзия, първото, което виждаш, е музеите или местните руини на крепости и древни сгради. И знаеш, че това е постигнато от хората, които неуморно работят не само с лопатите, но и с това, което се е натрупало с хилядолетия култура и трябва да го пресъздадеш отново“, разказа археологът. Той добави, че основната цел на археолога не е да открива съкровища, а да преоткрие миналото, да съхрани и пресъздаде постиженията, и знанията на хората за бъдещите поколения.
Дилов заяви, че работата, която върши археологът е доста разнообразна. По думите му често денят започва в най-ранни зори и при всякакви атмосферни условия. Дейностите включват часове копаене в калта или на силното слънце, рисуване и документиране на място, после обработване на открития материал. „Като приключат разкопките за деня, работата на археолога продължава със сортиране и разпределяне на материала, реставриране, документиране. После следват научните публикации, участия в конференции и др.“, обясни археологът.
Относно разкопките на обекта в с. Каменово Дилен Дилов посочи, че проучванията през последните години там са дали редица интересни резултати. „Екипът, с който работя започна проучване на некропола в центъра на селото, но се оказа, че тук е най-голямата известна концентрация на кремъци, открита досега на Балканите. Установи се обитаване на района още от ранния халколит. Налице е редуване в използването на един и същи терен както за производствена, така и за обредна дейност: работилница – некропол – работилница“, каза археологът. Той отбеляза, че подобна ситуация не е позната досега през халколитната епоха. Според Дилов проучванията показват, че има ясно изразено развитие в процеса на обработка на кремъчната суровина – от традиционния начин до много тясна специализация, когато един човек извършва само точно определена дейност, организация, напомняща на възникналата хилядолетие по-късно манифактура.
Археологът обясни, че продукцията на производствения център в с. Каменово се е изнасяла на стотици километри, из целия Балкански полуостров, а и извън него. „Бойните брадви, задължителен атрибут на мъжките погребения, открити при проучванията в с. Каменово, свидетелстват за твърде неспокойната военна обстановка, свързана евентуално с необходимостта от защита на този толкова важен производствен център“, каза Дилов. Той посочи, че находките, открити при разкопките се съхраняват в Регионалния исторически музей в Разград. Там може да бъде видян и наскоро изложеният в експозицията гроб на воин, погребан с каменна бойна брадва в ръцете.
В днешния Ден на българския археолог съветът на Дилен Дилов към децата, които биха искали да се занимават с археология е да не се отказват от мечтата си. „Чрез археологията младите хора ще възпитат в себе си здрав дух в здраво тяло, приключенски дух, умения за работа в екип, творчество в научните издания и уважението на поколенията“, добави археологът.
Източник: БТА
