Динамично театрално кътче – Клаудиу Гроза

Второто ми театрално посещение през тази година в България затвърди първоначалното ми усещане, че театърът в нашата съседка е в период на разцвет и благотворни стилови и естетически търсения. В началото на лятото участвах в едно забележително събитие в малкото градче Търговище: Международния фестивал на спектакли за деца „Вълшебната завеса”. Фестивалът се организира от Драматичния театър в града, в който се помещава и Куклен театър. Мимоходом споменавам (макар в този конкретен момент ситуацията у нас да е много напрегната), че театралните институциите в България са по-несигурно финансирани, отколкото в Румъния, на фона, на което усилията на театрите – особено тези извън столицата – да изградят солидни и стойностни репертоари или значими за местните общности събития, ми се струват още по – впечатляващи.

Значимостта на тазгодишната „Вълшебна завеса” (вече 22-ро издание) се дължи на екипа на Драматичния театър (начело с Владимир Петков и Денислав Янев, който ме покани). Програмата включваше 13 представления, конкурс за драматургия, няколко презентации, обучения за деца, работилници и професионални дискусии. Представените постановки – повечето от България – предложиха актуална картина на динамиката на театъра за деца, много по-богата, отколкото беше преди десет – петнайсет години. Селекцията беше на театроведа Михаил Тазев.

Първото представление – точно пред театъра, след кратките слова за откриване фестивала – беше „Завръщането на цветята“ ( Мим-формация Жар Театър, реж. Елена Пап и Пламен Радев). Спектакълът е преработка на австралийска легенда за възраждането на природата, а неговата специфика, извън много достъпната сърцевина на историята, се предава и от специалните цветове, подбрани от авторите, от богатите костюми, пълни с цветя и хроматично разнообразие, големите маски, добре избраната музика и плавната драматургия, много добре приета от децата.

Едно от най-последователните представления (имаше няколко) на фестивала беше „Дъщерята на самурая“ (Театрална компания „Сенджу“ ). Това е специален проект: започва от популярна японска любовна история между обикновено момиче и син на шогун, която разказва за приемането, разбирането, добротата, любовта, побеждаващи всичко. Това е спектакъл в специфичен японски стил, създаден под ръководството на Сенджу Такеда, а актьорите се представят наистина впечатляващо майсторство в кукловодството. Целият спектакъл представлява кукловодско майсторство, видно на всяко равнище от комплексността на изпълнението– всяка марионетка се води от двама или трима актьори, които се сменят помежду си със съвършена координация и умение да вършат тази трудоемка работа с лекота – до декора, състоящ се от рисувани панели, които се подреждат лесно и по този начин осигуряват моментала промяна на атмосферата, като се елиминират мъртвите интервали в изпълнението и музиката или пластичното осветление. Наистина запомнящ се куклен театър! Свалям шапка на екипа, понеже това е наистина екипн представление!

От репертоара не липсваха и театрални продукции за възрастни, като елегичния „Минало Не/свършено” (Драматичен и куклен театър „Иван Радоев”, Плевен). Той представя един вид „експедиция” в таванско помещение/мазе/гардероб, понеже би могло да бъде всичко, което ни отвежда назад, в магичните времена на детството, когато всеки предмет би могъл да придобие всевъзможни облици и всяка сянка или лъч, може да роди история. Носталгичен, забавен, леко меланхоличен, спектакълът беше завладяващ, особено благодарение на актрисите Мариана Петрова и Маргарита Костова, които изпълняваха много внушително сценичните партитури.

В класическия стил на кукловодското изкуство „Джак и бобеното стъбло” (Куклен театър – София) показа „изчистено” изпълнение, с ярки цветове, забележителни кукли, професионално водене, въобще всички елементи, които градят устойчивостта на театъра за деца. Цветовете на сценографията (Христина Стоилова) и музика (Михаил Шишков) придават на представлението специфичен облик.

Опит за монументална драматизация, със средствата на детския театър, представляваше „Дон Кихот” (Младежки театър „Николай Бинев“ София). Мащабен и плътен спектакъл, с впечатляваща по обхвата си сценография (Мариета Голомехова) – огромни платна, които оформяха вълните или променяха пространството – с изключителна музикална партитура (Милен Апостолов), отличаваща се със сложно симфонично звучене, и голям актьорски състав с много моменти на отлично споена група (драматизация и режисура: Веселка Кунчева). Може би за познавачите на романа драматичната адаптация бе малко объркваща. Представлението все пак остави окончателното впечатление за монументалност, въпреки противоречията в хронологията на сюжета. Все пак е инициатива в този театрален регистър, която заслужава да бъде отбелязана.

Поредното еталонно представяне на „Вълшебната завеса“ също беше драматизация: „Сонети” (върху текстове от Иван Вазов, Джон Дън, Петрарка, Шекспир и други). Дело на независимата театрална компания „Оксиморон” гр. София – представлението е кралство на великолепна поезия, хроматична и звукова динамика, актьорско изпълнение и чиста художествена стойност. Не съм очаквал независима компания да поведе театралния дискурс в област, смятана днес стилистично за естетическа. „Сонети” е спектакъл, в който са приложени невероятно последователни и единни методи и обилие от разнообразни техники, многопластови в адаптацията към различни пространства, безупречна като театрално изпълнение и запомнящо се като културно изживяване. Представление, което провокира размисъл със своята интроспективна красота!

Не по-малко предизвикателство за поставяне на сцена е бил и текстът на Джордже Кокош „School feat. Cool” , с режисьор Александър Беровски (Драматичен театър, Търговище), текст, който беше популярен в Румъния още с появата си и продължава да бъде много благодатен за сценични интерпретации.

Историята на трима ученици от квартално училище, чиито съдби се преплитат по особен начин и в зряла възраст, което им дава възможност да преоценят миналото си и ценностите са положени на сцената много смислено и стегнато от Беровски. Той е заложил на сравнително проста сценография (Галина Абаджимаринова), като е насочил фокуса към сюжета и към играта и взаимодействието на актьорите, които бяха енергични, и пресъздаваха героите със съвършена точност (Давид Крумов, Никол Оташлийска и Явор Гаджев). Силно представление, все още много актуално за тийнейджъри от всяко кътче по света.

Пак в класическия маниер на детските представления беше направен и „Изпадналият от книгата вълк” (Нишки куклен театър, Сърбия), със симпатична и приятелска сценография, но с някои недостатъци при воденето на куклите (конвенция, дори при този вид театър за деца). И все пак представление по вкуса на най-малките.

„Невидимият Тонино” (Куклен театър, Пловдив) следва същата линия, съчетавайки марионетки с актьорска интерпретация и изпъква особено чрез цветовете в сценографията на представянето.

И накрая, разработеният в класически стил „Бременските музиканти” на Кукления театър в Търговище, носеше особен привкус чрез игривата интерпретация и пресъздаването на героите (отлично направени кукли). Това е доказателство, че истинските механизми на кукловодството все още служат и въздействат, въпреки развитието на технологиите.

Всъщност фестивалът „Вълшебната завеса“ доказа с огромния наплив от малки зрители, че театърът за деца е един от основните културни стълбове на всяко общество. Предизвикателството е да ги задържим близо до театъра и в зряла възраст.

Преведе от румънски език Лора Ненковска

СПИСАНИЕ „TRIBUNA“, БРОЙ 503, 2023

Драматичен театър Търговище