Днес отбелязваме 90-годишнината от рождението на краеведа Веселина Малчева

Веселина Малчева е родена на 20 декември през 1932 г. в Добрич. Завършила е Държавен библиотекарски институт, специалност „Библиотекознание и библиография“ в София. Първата ѝ работа е в Българска народна банка, а от края на 1955 г. в Градската народна библиотека, днес Регионална библиотека „Дора Габе“. През 1978 г. става първа библиотекарка на Висшия Медицински институт – Варна, филиал гр. Добрич. През трудовия си път е награждавана с медалите „За трудово отличие“ и „Св. Климент Охридски“. Отличник е на Комитета за изкуство и култура. Вписана в Почетната книга на Община град Добрич за последователна изследователска, родоведска и краеведска дейност и принос в издирването, проучването, съхраняването и предаването на знание за миналото на Добрич. Вписването в Почетната книга е морална награда и е израз на признанието на добричката общественост за принос и особени заслуги на удостоените в духовната и материалната сфера на Общината.

Добрички краевед и „Заслужил родовед“, сред основателите на Дружеството на краеведите „Отец Павел Атанасов” в града. Автор на „Полъх от Стария Добрич” (2007), „Чифликчийството в Добруджа” (2009), „Преселени севернодобруджанци в Добрич” (2010), „Обувен завод „Добрич” (2012), „130 години храм „Св. Димитър” в Крушари” (2013), „Централните улици на стария град Добрич 1900 – 1960”, както и на множество публикации.

По повод годишнината, споделяме интервю на библиотеката с Веселина Малчева, проведено дни преди да навърши деветдесет години.

Публикуваме интервюто със съкращения, а пълният текст можете да прочетете в сектор Краезнание, където се съхранява.

–––-

90 години са голяма благословия, особено за хора като Вас, които на тази възраст все още пишат. Ако любимата Ви тема е Старият град Добрич, коя коя друга територия на изследване Ви вълнува?

Родена съм на 20 декември 1932 г. в град Добрич, когато Добруджа е под румънска власт. Кръстена съм на баба си Виша, по бащина линия, като баща ми избира по-съвременното име Веселина. Произхождам от два големи добруджански рода, заселени в Добруджа още от времето на турското робство. Много са разказите, които съм слушала от тях, за минали събития, войните, родствените връзки, за родния град Добрич, обогатяващи родовата ми история. Всички те по-късно послужиха като информация за издадените от мен книги и очерци.

Имах намерение да работя по темата „Водоснабдяването в стария град Добрич“ от кладенците и чешмите до съвремието. Но някои краеведи вече я засегнаха частично. Вълнуват ме темите по родословие. В моята младост не се говореше за краезнание и родознание, не се търсеха корените на фамилиите, дори в паспортите не се вписваха фамилните имена и днес младото поколение не познава родовата си история. Особен интерес и вълнение проявих към родствената ми връзка с рода на Васил Левски. От разказите на майка ми и възрастни родственици знаех, че такава връзка съществува, но никой не знае каква е точно тя. …След разкриване на тази връзка с Васил Левски и петгодишно изследване се чувствах удовлетворена, макар че това проучване важи само за рода ни, но то щеше да остави следи от регионално и национално значение за потомците на Левски в Добруджа. Не желая да се публикува този материал, защото не желая скандално отношение. …Материали от изследването са депозирани в личния ми архив в Държавен архив – Добрич и Регионална библиотека „Дора Габе“.

Знанието за миналото, за края, за рода е изключително важно за всяко едно поколение. През годините усещахте ли значимостта на краеведските изследвания, които правехте? Тежи ли тази отговорност?

Закърмена с духовни и патриотични чувства от моите предци, исках да оставя за бъдещите поколения нещо от себе си и от знанията си за родния край. Макар и късно, около 1983 г. с любов и отговорност се отдадох на краезнанието и родознанието. Генът в мен заговори….От върха на моите 90 години, живяла по времето на Царство България, когато е моето детство, периодът на социализма, когато са младежките ми години, и днес, годините на демократичните промени, когато е моята зрялост и настъпила старост, се питам дали съм била достойна българка и добруджанка? Полезна ли съм била на обществото, на своите съграждани и родния край? Изпълнена с обич, ентусиазъм и всеотдайност, раздавах всичко от себе си през годините, патриотизъм, познания, опит, приятелски чувства и колегиалност. В същото време те без тежест удовлетворяваха моята душевност и съзнателен живот. Обичах хората, децата и природата, които ми вдъхваха сила и живот. Благодаря на Бог, че ми е дал сили и дух да преодолея всички трудности в живота и да достигна днес до благослодените 90 години.

Срещнахте ли по пътя хора, които Ви насърчиха да се занимавате с краезание?

Пример и вдъхновение в краеведската ми дейност бяха Любен Бешков и неговата всеотдайност за историческото изследване през годините на Добруджа. Будеше у мен огромно уважение и родова гордост, той е мой първи братовчед по бащина линия. Първите си очерци и книги предлагах да ги прегледа или да му ги прочета, за одобрение и достоверност.

Известният добруджански краевед, журналист и дългогодишен председател на Дружеството на краеведите в Добрич Атанас Пеев ме насочваше към теми за изследване, като „Чифликчийството в Добруджа“. Той ме покани да се включа към Дружеството на краеведите и родоведите, преценявайки моите познания. Пишейки тези редове за него ми съобщиха, че Атанас Пеев е починал на 23 ноември т.г.. Поклон пред светлата му памет! Той остави дълбоки следи в изследователската краеведска и родоведска дейност на Добруджа.

Бих споменала имената на Георги Топалов, който ме насърчи да пиша за централните улици на град Добрич; Цветолин Недков, за идеята да разкажа за преселените севернодобруджанци в Добрич през 1940 г., занаятите в стария Добрич; Живко Марков, с който обменяхме информация за различни проучвания.

Кои са дейностите, от които сте най-удовлетворена като библиотекар в окръжната библиотека, в Медицинския институт – филиал Добрич и в Духовния център към Храм „Св. Троица“?

През пролетта на 1955 г., градски отдел Култура организира в Добрич 45-дневен курс по библиотечно дело, който завърших с отличие. В края на годината ме поканиха за първи щатен методист по библиотечно дело към Градска библиотека Добрич, отговаряща за всички градски, профсъюзни и читалищни библиотеки в 106 села на околията. Въпреки трудностите работата ме увличаше, да се докосвам до книги и уникални стари издания, да организирам фондовете им. През 1957 г. бях назначена за щатен библиотекар към Детски отдел на библиотеката, където поех организацията на първия детски библиотечен фонд. Децата от целия град се втурнаха към новооткритата детска библиотека. За една година записах 2 000 читатели и раздадох 80 000 тома литература. Всичко вършех с отдаденост, чувствайки, че давам нещо от себе си за децата.

…През годините не забравях своята несбъдната мечта – медицината. И съдбата ми даде възможност да се докосна до нея като получих покана за пръв библиотекар на новооткрития филиал в Добрич към Медицинския институт – Варна. Създадох малка специализирана библиотека с читалня, с обработени фондове и каталози. Там се провеждаха научни конференции по специализирани въпроси и с международен характер. След девет години се пенсионирах, оставяйки едно малко бижу, с тенденция за разрастване.

…В своя професионален път оставих следи и в създаването на библиотека в Духовен център към Храм „Св. Троица“ град Добрич.

…Като библиотекар в продължение на 43 години бях щастлива, че съдбата ми даде шанс да се докосна до светска, медицинска и религиозна литература. Моята мисия в живота е била просветителска, ръководена от духа на предците ми – учители и свещеници.

Какво ще пожелаете на младите библиотекари, които са избрали книгите за своя бъдеща професия?

Пожелавам им да се учат от примера и достиженията на тези, които вече са отстъпили своите позиции на младостта, да бъдат позитивни, креативни, да обичат книгите и благородната библиотекарска професия.

Всяка годишнина е повод за равностметка. Каква е Вашата – ако трябваше да започнете отначало, пак ли библиотеката щяхте да изберете?

През годините, работата с фондовете на библиотеките и тяхната атмосфера, все повече ме убеждаваха, че тук е моето призвание и тук мога да разгърна своя духовен и творчески потенциал. Дълбоко в себе си чувствах, че библиотекарската професия, създадена в древността, е благословия за човечеството, тя оставя следи в развитието на обществото и на отделната личност. С много труд, воля и всеотдейност изпълнявах Божията повеля заложена в мен. И днес, при изживените 90 години, чувстам душевна хармония, че съм раздала всичко от себе си в полза на професията и обществото.

Госпожо Малчева, бъдете здрава и все така всеотдайна! Благодарим Ви за примера и приноса в съхраняване паметта на град Добрич и Добруджа. На многая лета!

Честита годишнина и от „Подиум“. Това е един достоен, скромен НАРОДЕН БУДИТЕЛ!