21.07.2024 | 18:55

ДНЕС СЕ НАВЪРШВАТ 150 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА НИКОЛА ТАХТУНОВ (1873-1947)

Под номер едно във фонда на Художествена галерия – Добрич е вписано живописното платно „Старият Добрич“ на Н. Тахтунов.

„През 1928 година подготвят изложби двама вече известни местни художници – Атанас Попов и Никола Тахтунов. Добричката „художествена критика“ живо се интересува от творческите им търсения и предварително осведомява обществеността за тях. Журналистът П. Калиакренски посещава Никола Тахтунов в дома му – „ниска къща на прашна добричка улица“. Там той влиза в досег със сътвореното – няколко десетки вече готови картини и прави характеристика на бъдещата изложба: „Картините таят в себе си типичното за нашия селянин, изморения работник, бръчките по лицата на страдащи добруджанци – измъчени под ярките слънчеви лъчи, обрулени от силния вятър, пищни поля де вакли стада овчари извели, стръмни брегове с огромни скали, морето – буйното и вечно неспокойно Черно море и най-типичното за Добрич – секеджията и ваксаджията, по чието лице непосилно се откроява мъката за насъщният.

Така днес ние получаваме добра представа за разнообразните теми, които художникът третира в своите платна, усещаме тънкият му психологически усет да прониква в дълбините на човешката душа.

Никола Тахтунов е художникът, който присъства с картините си в много домове на по-заможни и интелигентни фамилии в Добрич. Роден е в град Котел през 1873 година, където завършва първоначалното си образование. Учи в Априловската гимназия в град Габрово, но завършва в град Видин, след което учителства в родния си град. След опустошителния пожар през 1894 година, семейството му се заселва в Северна Добруджа. Оттогава неговият живот завинаги се свързва с добруджанския край. Тъй като от малък проявява склонност към рисуването, се записва да следва в Букурещката художествена академия „Бел арте“, която не завършва поради недостиг на средства. Учителства в Добрич, Балчик и Констанца, където след 1919 година е назначен за директор на българското частно училище. По свидетелство на дъщеря му Здравка Касабова, той е участвал в Балканската и Междусъюзническата война и като доброволец в Македоно-Одринското опълчение. Има данни, че в Добрич е изографисвал новопостроения параклис на Военното гробище, че е пребивавал на полуостров Атон – Света гора, където е рисувал купола на руския манастир, както и икони в Зографския и Хилендарския манастири.

…Устройва множество изложби в Добрич, Балчик, Силистра, Констанца, Галац, Тулча, Крайова. През 1928 година експонира своя изложба в Тимишоара, която впечатлява познавачите на изобразителното изкуство в града и всички творби са откупени от Градския музей. Публикувани са отзиви в местните вестници с висока оценка за творческите му постижения: „ Ученик на Григореску и Васяков, той е добил тяхната философия и пластика. Притежава талант да произвежда типове/образи б.а./ и пейзажи, богато изпълнени с нюанси и колорит. Особено впечатляват морските пейзажи. В изобразяването на добруджанските типове художникът е ненадминат досега. Той е добър артист и отличен етнограф.“

(по материали от книгата на Мария Паскалева „История на Художествена галерия – Добрич“ и архива на галерията)

Към настоящия момент в живописния фонд на галерията се съхраняват 34-ри платна на художника.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Verified by MonsterInsights