ДУХЪТ НА ДЕВЕТА СИМФОНИЯ
МАЕСТРО КОНСТАНТИН ИЛИЕВСКИ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА с анализ на Девета симфония от Лудвиг ван Бетовен, като едно от най-висшите постижения на човечеството с магическо въздействие, синтез на симфоничен опит с перфектна композиция, новаторство и инструментален подход в изграждането на вокалните партии, сакрално звучене с хуманистични послания…
Симфоничен концерт. В програмата: Симфония №9 за солисти, хор и оркестър в ре минор, оп.125 от Лудвиг ван Бетовен. Диригент Константин Илиевски. Солисти: Илина Михайлова, Михаела Берова, Рейналдо Дроз, Иво Йорданов. Солисти, оркестър и хор на Държавна опера Варна. Диригент на хора Теодора Георгиева. 9 май 2026, 19.00, Държавна опера Варна.
– Всяко велико музикално произведение отправя своето послание, но като че ли няма по-възвишено и по-всеобхватно послание към човечеството от Деветата симфония на Лудвиг ван Бетовен. Какво означава за Маестро Константин Илиевски да дирижира тази творба в Деня на Европа във Варна?
– Девета симфония на Бетовен е едно от най-висшите постижения на човечеството. Това е изключителна музика, в която Бетовен е успял да събере целия си житейски и професионален опит. Животът му не е бил лесен, бил е самотен, разяждан от вътрешни борби и въпреки това оставя след себе си едно толкова позитивно произведение. Когато се занимаваш с него, многократно се усмихваш и във всеки момент усещаш силата му да променя хората – тези, които го изпълняват и тези, които го слушат. Невероятно преживяване!
– Каква ирония на съдбата, че напълно глухият вече Бетовен не успява да чуе своята най-велика симфония…
– Убеден съм, че с вътрешния си глас той напълно е чул Деветата си симфония, защото я е композирал перфектно във всяко отношение – вътрешните гласове, инструментацията в детайл и всичко останало. Цветово тази творба е едно от върховите постижения като инструментация и багри, надминаващи идващата ранна романтика. На места дори чувам как един друг велик композитор – Густав Малер, черпи вдъхновение точно от Бетовеновата Девета симфония.
– Известно е, че в нея Бетовен не само синтезира своя, но и симфоничния опит на предшествениците, като новаторски въвежда за пръв път солисти и хор. Защо след триумфа на премиерата през 1824 година творбата му години наред не се изпълнява?
– Обяснявам си го от практическа гледна точка. Като ученик на Хайдн донякъде, Бетовен възприема много от принципите, които в класическия период все още са останали от бароковата музика. Всъщност Девета симфония е построена, особено последната ѝ част, като бароково произведение, с всичките темпа, които се сменят с еднакъв импулс. Вътре има една приемственост между темпата, въпреки калейдоскопичната форма, ако можем така да я наречем.
От практическа гледна точка Девета симфония е много трудна и за тогавашните времена нейното изпълнение е било изключително постижение. Тогава произведенията рядко са били изпълнявани многократно. И ако композиторът искал повторно изпълнение на свое произведение, обикновено му отговаряли; но защо, нали вече го свирихме (усмихва се). Съвсем различно са приемали нещата и в този смисъл чисто практически е било трудно да се събере голям ансамбъл и да се намери личност, която да обедини толкова различни участници. По онова време диригентската професия едва започва да се развива и постепенно да се утвърждава, чак до Менделсон.
– Девета симфония на Бетовен е немислима без „Ода на радостта“ от Фридрих Шилер – две велики произведения в един грандиозен апотеоз на словото и музиката, който векове наред вдъхновява човечеството. Апропо, защо днес никой не може да композира музика с подобно въздействие?
– Не мога да се съглася. Мисля, че и в днешно време се създават невероятни произведения, като „Lux Аеterna“ на Дьорд Лигети (György Ligeti) – едно, бих казал, не по-малко въздействащо, дори по-мистично, засягащо дълбоки теми, произведение. Да посоча само още Третата симфония на Хенрик Горецки (Henryk Górecki), без въобще да споменавам вокално-инструментали цикли.
Що се отнася до Девета симфония и комбинацията с поезията на Шилер, която Бетовен изразява по невероятен начин, музиката помага не просто да чуеш текста, а дълбоко да го почувстваш и да му повярваш. Да повярваш, че един ден наистина всички хора ще бъдат братя.
– Имаме нужда от надежда и визия за бъдещето. Неслучайно Девета симфония на Бетовен звучи в Деня на Европа 9 май…
– Да. И интересно, и жалко е, че ние, хората, все още не можем да научим този урок и продължаваме да допускаме същата грешка отново и отново. Като изключителен човеколюбец, Бетовен е успял в края на своя нелек живот да остави един толкова силен завет за следващите поколения. Двеста години по-късно ние не спираме да му се възхищаваме, осъзнавайки актуалността и значимостта му и в нашата съвременност.
– Ако се върнем към вокалните партии, как те се вписват в симфоничната структура на цялото произведение?
– В техническо отношение вокалните партии са трудната част, защото Бетовен мисли предимно инструментално. Вокалните партии, които изпълняват четиримата солисти, са написани все едно за четири инструмента, оттам идва и трудността за солистите. Не по-различна е ситуацията при хора. Като цяло много високо е написано за сопраните. Подобно инструментално мислене не е привично за онзи музикален период, докато при Моцарт например нещата са съвсем различни – при него всичко, дори инструменталната музика, може да се изпее. При Бетовен е обратното – гласовете са като допълнителни инструменти с особени темброви характеристики, които могат да носят и текст. И на нас, диригентите, това ни харесва, защото цялото представлява една органична съвкупност от взаимнодопълващи се елементи.
– Като диригент на симфоничните оркестри на БНР, Словашкото радио и редица симфонични оркестри у нас и други страни, като пианист, композитор и преподавател в Университета по музика и сценични изкуства във Виена, Вие боравите със световната музикална съкровищница. В този богат контекст лично Вас с какво Ви вълнува Девета симфония на Бетовен?
– Всеки път, когато се занимавам с това произведение, наново откривам магическото въздействие, всеобхватното проникване на музиката чак до мозъка на костите. И всеки път това се случва, без да можем да му се противопоставим. Духът, душата, тялото – цялото ни същество вибрира и живее с това, което музиката иска да ни каже. Заветът на Бетовен. Всички сме му подвластни. Не можем да му устоим дори ние, професионалните музиканти, които в старанието си да постигнем максимално добро изпълнение, се опитваме да се абстрахираме от въздействието на музиката. Тук е невъзможно да се случи. Всички музиканти знаят, че Девета симфония на Бетовен изисква пълно себеотдаване.
– Прозрението, че Девета симфония извисява и хармонизира човек, подобно на сакралната музика, придава на Бетовен ореола на най-велик симфоник…
– Да, но все пак да не забравяме Густав Малер. За мен Бетовен и Малер са най-великите симфоници на всички времена. Аз не бих оспорил теорията, че Девета симфония на Бетовен не е сакрална музика. Да, в нея има светски текст, който не е на латински език, както при каноническите текстове, но по същество словото на Шилер се доближава до заложените в канона християнски послания.
– Какви качества трябва да притежава един оркестър, за да се доближи до музикалната висота на Бетовеновата Девета симфония?
– Девета симфония на Бетовен не е за всеки оркестър. По принцип оркестърът трябва да има афинитет към Бетовен и мотивация да се потопи безрезервно в неговата вселена, както и добра концентрация – това е особено важно. Симфоничният оркестър на Варненската опера определено притежава всички тези качества.
– Очаквате хубав концерт…
– Да, очаквам хубав концерт.
КОНСТАНТИН ИЛИЕВСКИ е диригент, пианист и композитор с международна кариера. Произхожда от фамилия на известни музиканти. Започва да учи пиано на пет години при проф. Милена Куртева в София, като ученик продължава обучението си в Братислава (Словакия) при проф. Петер Черман. Завършва оркестрово и хорово дирижиране при проф. Зденек Билек и проф. Душан Бил с пълно отличие. В Университета за музика и сценични изкуства във Виена получава магистърска степен по композиция при проф. Детлев Мюлер-Сименс и по оркестрово дирижиране при проф. Урош Лайовиц. Едва на 17 години Константин Илиевски основава „Sinfonietta dell’Arte“ в Братислава, която се утвърждава като професионален оркестър с успешни гастроли в Европа. Финалист е на 53-тия Международен конкурс за млади диригенти в Безансон (Франция) с оркестъра „Виктор Юго“ на Франш Конте.
От 2014 до 2020 е главен художествен ръководител на Камерния оркестър „Дианополис“ (Ямбол), също така е директор на музикалните празници „Златната Диана“ в Ямбол (2015 – 2019) и преподавател в Братиславската консерватория. В началото на 2019 дирижира исторически първото концертно турне на Софийската филхармония в Китай. През лятото на същата година записва компактдиск с камерния оркестър „Дианополис“, диригентът и оркестърът са отличени с „Кристална лира 2019“. Работата му със Симфоничния оркестър на Българското национално радио започва през 2016/2017, изнася концерти и реализира записи. За заключителния концерт на сезон 2017/2018 на Радиосимфониците е отличен за втори път на наградата „Кристална лира“ – в категория „Диригент“. От 2023 той е главен диригент на състава.
От 2020 е диригент на Симфоничния оркестър на Словашкото радио. През 2021 е резидентен композитор на „Проксима ансамбъл“ (Братислава). От 2022 преподава композиция и дирижиране във Виенския университет за музика и сценични изкуства. Като гост-диригент или солист е работил с редица известни европейски оркестри, включително с много български състави, с Китайския национален симфоничен оркестър (Нингбо). Като пианист той често е солист на различни оркестри в Европа, редовно изнася солови и камерни концерти. Като композитор е автор на солови, камерни, концертни и симфонични творби, които са изпълнявани в различни страни в Европа и САЩ от престижни ансамбли за съвременна музика или оркестри.
Специално място в дейността на Константин Илиевски заема неговата работа с камерни ансамбли, като струнни оркестри и ансамбли за съвременна или старинна музика. Разработването на концертен репертоар за такива състави присъства редовно в концертния му график, например с камерния оркестър „Xиларис” (Братислава), професионалния Камерен хор „Bratislava Vocal Consort“, Камерния оркестър на „Sinfonietta dell’Arte“ и неговия ансамбъл за съвременна музика, съвместно с Университета по музика и сценични изкуства във Виена.
Участвал е в множество международни фестивали и е работил с реномирани солисти от световна класа. Има записи за най-големите радио и телевизионни компании в България, Австрия и Словакия, редовно реализира записи със Симфоничния оркестър на Словашкото радио (Братислава) и Симфоничния оркестър на БНР.
