Държавна опера Бургас ще гостува с балета „БАЯДЕРКА“ в Добрич

Балетът на Бургаската опера ще гостува на сцената на Драматичен театър „Йордан Йовков“ в Добрич на 24 април, от 19.00 часа с „БАЯДЕРКА“. Балет в две действие по музика на Лудвиг Минкус.
По баладата на Гьоте „Богът и баядерката“, вдъхновена от древноиндийската драма „В знак на признателност към Шакунтала“ от Калидаса
Постановка и режисура
ВЕСА ТОНОВА
Сценография
ИВАН ТОКАДЖИЕВ
Художник на костюмите
ЦВЕТАНКА ПЕТКОВА-СТОЙНОВА
Асистент – балетмайстор
ГАЛИНА КАЛЧЕВА
Помощник-режисьор
ПЕТЪР ТИХОЛОВ
ИСТОРИЯ НА СЪЗДАВАНЕТО
Балетът „Баядерка“ е създаден от френския хореограф Мариус Петипа и руския либретист Сергей Худеков по музика на Лудвиг Минкус. Оригиналното произведение е в четири действия и седем картини и е базирано на баладата на Гьоте „Богът и баядерката“, която пък на свой ред е вдъхновена от древноиндийската драма на Калидаса „В знак на признателност към Шакунтала”. Възползвайки се от популярността на балетите по романтични сюжети, като „Силфида” и „Жизел”, Петипа създава специален бенефисен спектакъл за примата на Имперския руски балет Екатерина Вазем, която и се превъплъщава в главната роля на баядерката Никия.
Премиерата на „Баядерка” е в изпълнение на Имперския балет на императорския Болшой Каменний театър в Санкт Петербург на 4 февруари (23 януари по стар стил) 1877 година. Още при първото си представление балетът бива възторжено приветстван и от публиката (аплодисментите след края на спектакъла не стихват повече от половин час), и от критиците, които го обявяват за един от върховните шедьоври на хореографа Петипа, като за особено емблематична се смята сцената от творбата, известна като „Царството на сенките” (между другото вдъхновена от илюстрациите на Гюстав Доре към „Рай” на Данте Алигиери) – тя се превръща в една от най-известните и знакови балетни сцени в кордебалета и в класическия балет изобщо. Всъщност от началото на 20-ти век до ден-днешен „Царството на сенките”твърде често се изпълнява като самостоятелно, независимно произведение, извън пълната версия на „Баядерка” – не само защото е считана за гениална, а и поради огромния ресурс (минимум 32 балерини само в Сцената на сенките, както е в оригинала), който заглавието изисква.
Почти всички съвременни версии на „Баядерка” са базирани на продукцията на Кировския балет от 1941 г. за Петербургския (тогава Ленинградски) Мариински театър, чиято строга редакция и сценичен вариант са дело на Вахтанг Чабукиани и Владимир Пономарьов.
Първата постановка на „Баядерка” извън Русия е в Лондон на 4 юли 1961 г., по време на турнето на Кировския балет в британската столица. Интересен факт е, че именно на това турне един от култовите балетисти и хореографи на 20 век Рудолф Нуреев избира да не се завърне в тоталитарната си по онова време родина и да остане на Запад. Две години по-късно Нуреев поставя само „Царството на сенките” на сцената на Кралския английски балет.
Пълната версия на „Баядерка”, поставена през 1980 г. от Наталия Макарова за Американския балетен театър, също стъпва на редакцията на Чабукиани и Пономарьов от 1941.
В България „Баядерка“ е поставена за първи път едва през 2012 г. на сцената на Софийска опера и балет, като последващите няколко представления са съкратени версии или само трето действие.

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА
НИКИЯ, баядерка (танцьорка в индийски храм)
СОЛОР, знатен воин от кастата кшатрия (втората по значимост – след
брамините – прослойка от древноиндийското общество, състояща се от заможни
и с благороден произход воини)
ДУГМАНТА, раджа
ГАМЗАТИ, негова дъщеря
ВЕЛИК БРАМИН
МАГАДАВЕЯ, факир
ЗЛАТЕН БОГ
СЛУГИНЯ на Гамзати
Приятели на Солор, брамини, судри (слуги на раджата), воини, факири, баядерки,
индийски народ, сенки.
Действието се развива в древна Индия.

СЪДЪРЖАНИЕ
Първо действие
Привечер. Воинът от най-благороден произход Солор, придружаван от своите приятели, е на лов в Свещената гора – пре следват тигър. Съвсем наблизо е храмът, в който живее и служи неговата любима, баядерката Никия. Солор и верният му факир Магадавея изостават от другите ловци. Младият мъж заръчва на Магадавея да предаде на Никия, че ще я чака нощес в светилището.
В същото време в храма се готвят да ознаменуват Празника на Огъня. Тържествената поява на Великия брамин, в обкръжението на жреци и баядерки, служещи в светата обител, отбелязва откриването на тържеството. Кулминацията на сакралното събитие е свещеният танц, изпълняван от баядерката Никия. Още щом
погледът му пада на прелестната танцьорка, Браминът остава като поразен от гръм: запленен от страстна любов по Никия, той напълно забравя и свещения си дълг, и оброка си за безбрачие. Пренебрегвайки обетите, на които висшата жреческа каста повелява да остане верен, Браминът обещава на баядерката всичките богатства на Индия в замяна на нейната любов – ала напразно – Никия остава непоколебима пред пламенното му любовно признание: сърцето й принадлежи единствено на Солор, и никакви увещания или заплахи не биха могли да я разубедят или да променят това.

  Настъпва нощта, ритуалът завършва и свещеното шествие се връща в храма.  Никия с нетърпение очаква срещата със своя любим, за която факирът Магадавея незабелязано по-рано й е съобщил. Всъщност  именно  Магадавея е ще охранява тайното рандеву на младите влюбени.
  Солор предлага на Никия бягство - далеч от тези места, там, където никой няма да ги познава и те ще могат да бъдат щастливи заедно. Над свещения огън той й дава клетва, че сърцето му принадлежи единствено на нея и ще й бъде вечно верен. Никия с радост се съгласява с плана на своя възлюбен.  За зла участ обаче Великият брамин вижда кроящите планове за  общо бъдеще влюбени и, обезумял от ревност и ярост, решава жестоко да им отмъсти.
  С настъпването на утрото недалеч от храма се появява ловна та дружина с убития тигър, а с тях - и баядерките, запътили се за светена вода. Солор си тръгва заедно с ловците.
  Дворецът на раджа Дугманта. Раджата съобщава на обичната си дъщеря Гамзати, че възнамерява да я омъжи за високопоставения воин Солор. Гамзати е преизпълнена от щастие,  но Солор, макар и твърде впечатлен от красотата на знатната девойка, не е в състояние да забрави своята баядерка, на която се е заклел във вечна вярност. Младият мъж е объркан – въпреки Никия, въпреки всичко, той не намира у себе си дързост и смелост да се откаже от оказаната му висока чест да стане съпруг на дъщерята на самия раджа. Настъпва време за извършването на ритуала за посвещението на Гамзати като младоженка. В двореца канят Никия, идва и Великият брамин. Последният, в неистовото си желание да се отърве от своя съперник, разказва на раджата за тайната любов между Солор и Никия. Макар и разгневен, Дугманта остава непреклонен – Солор ще стане съпруг на дъщеря му, а Никия... Никия ще трябва да умре! Великият брамин не е очаквал такова крайно решение – в опит да спаси пленилата ума и сърцето му девойка той предупреждава раджата, че боговете непременно ще си отмъстят, ако баядерката бъде погубена – та нали танцьорката принадлежи на самия Вишну, настоява, че не тя, а Солор трябва да бъде убит…  Нищо – уви! -  не е в състояние да разубеди Дугманта.
  Гамзати е подслушала бащиния си разговор с Брамина и незабавно заповядва на своята слугиня да доведе Никия. Дъщерята на раджата съобщава на баядерката за предстоящата сватба, кани я да танцува на знаменателното събитие и дори й показва портре та на своя жених – Солор. Бедната Никия е потресена, извън себе си от отчаяние – та нали Солор обича само нея, именно на нея е дал клетва за вечна вярност!... Гордата Гамзати се опитва да застаи своята съперница да се откаже от своя възлюбен и да напусне Индия, предлага й най-изящни скъпоценности и всевъзможни богатства. Баядерката обаче е готова дори да се прости с живота, но не и да се раздели със Солор. В яростта си Никия се нахвърля на Гамзати с кинжал и само вярната слугиня спасява щерката на раджата от сигурна гибел.  Баядерката успява да побегне.  Разгневената Гамзати се заклева: Никия ще умре!
  В градината пред двореца на раджата започва пищното празненство в чест на годежа на Гамзати и Солор. Баядерката Никия трябва да развлича гостите с танци, но сломената девойка не е в състояние на скрие своята мъка – съкрушеният й поглед неспирно следва Солор. По време на ритуалния танц, по заповед на невестата на баядерката поднасят кошница с цветя. Никия поема дъхавия дар и продължава кръшно да танцува. Неочаквано, измежду цветята изпълзява отровна змия и смъртно ухапва баядерката – това е отмъщението на Гамзати!... Великият брамин пред лага на Никия да я спаси – ако отвърне на чувствата му, той ще й даде противоотрова. Но, вярна на своята любов, тя го отблъсква и със сетни сили се втурва към обятията на Солор. Умиращата Никия се прощава със своя любим и с последния  си дъх му напомня за дадената клетва… Обезумелият от скръб и отчаяние Солор побягва. Раджа Дугманта и Гамзати тържествуват.

Второ действие
Безутешен в своето страдание, Солор не е в състояние никъде да намери покой. Неспирно го терзае горчиво разкаяние, разкъсват го угризения и безмерна скръб по мъртвата му любима. Верният Магадавея всячески се опитва да разсее младия мъж от черните мисли. Факирът му носи опиум и извиква змиеукротител. Под звуците на неговата флейта зашеметеният Солор потъва в света на виденията. В опиумния си делириум той се озовава в Царството на сенките. Танцуващи сенки на мъртъвци вихрено се втурват към него и го наобикалят. Измежду тях плавно се отделя прелестният образ на покойната Никия. Баядерката нежно зове Солор… В покоите на знатния младеж влизат воини – дошли са да му помогнат да се подготви за предстоящата венчавка. Ала и те не успяват да го откъснат от виденията…
Сватбената церемония на Солор и Гамзати в храма. В подножието на статуята на Буда танцува Златният Бог, баядерките кръшно извиват тела в ритъма на ритуалния танц. Пред очите на младия мъж отново изниква призрачният образ на клетата Никия. Още в мига, в който Великият брамин завършва сватбения ритуал, сякаш цялата земя бива разломена от неописуем трус – разгневените богове разрушават храма, в който се намира клетвопрестъпникът Солор. Под руините на светилището гибелта си намират и всички присъстващи на брачната церемония. А душите на Солор и Никия се възсъединяват в небесата…

„Подиум“ е медиен партньор на Државна опера Бургас.

БИЛЕТИ на касата на Органова зала Добрич, от понеделник до четвъртък, от 10.00 до 17.30 ч.