24.04.2024 | 18:41

„Една нощ в операта с музиката на „Куин“

„Една нощ в операта с музиката на „Куин“ – мащабно, панорамно, не се притеснявам да използвам и прилагателното „грандиозно“ – каквото е достойно за задължаващите гигантски мащаби на техни британски величества. След като взриви публиката в зала 1 на НДК преди година, проектът с безсмъртните хитове се завръща на същото място тази неделя в изпълнение на Славин Славчев, Добрин Векилов – Дони – бас, Славчо Николов – китара, Венко Поромански – ударни и Михаил Шишков-син – клавишни и мандолина. Пеят или припяват всички, без барабаниста. При това далеч от грубата тактика да „четат“ буквално безценните скрижали от съкровищницата на рока. Голямата интрига тук, освен отлично познатите лица на действащи и неспиращи да концертират музиканти в различни формации, е участието на оркестъра и хора на Опера Пловдив с диригент Константин Добройков.

Разбира се, шоуто заимства името от четвъртия албум на „Куин“ „A Night At The Opera“, от който е и шедьовърът „Бохемска рапсодия“ от ноември 1975-а – първият хит на групата в американския Топ 10. Във Великобритания песента е №1 в 9 последователни седмици – рекорд за бандата по онова време. 

Какво се случва: Истински момент на коронация. Този албум окупира изцяло класациите на Албиона и остава в Топ 75 за 50 седмици. Самото парче се отличава с необичайната си форма и четири различни стила: акапела, балада, опера и рок, плавно преливащи един в друг. Това е единственият сингъл в историята на музиката, който два пъти оглавява британския чарт по Коледа. Неговият клип се счита за първото промоционално музикално видео. Режисьор на лентата е Брус Гоуърс, а кадрите са заснети в продължение на 3 часа в репетиционната зала на бандата. 

Разходите за реализиране на проекта възлизат на $ 3500. „Bohemian Rhapsody“ предхожда тавата на върха за сингли и дори не е най-дългата песен. Тази чест се пада на „The Prophet’s Song“, която с продължителност от над осем минути изобилства с високопрофесионални постижения и е най-недооцененото постижение на „Куин“. Така също „Бохемската раподия“ не и най-тиражният сингъл на състава в световен мащаб – той е „Another One Bites The Dust“, при това достатъчно фънки, за бъде семплиран впоследствие от Грандмастър Флаш. Това, което вдъхновява кадрите на „Bohemian Rhapsody“, дело на фотографа  Мик Рок, е обложката на албума „Queen II“. Групата му споделя, че плочата трябва да има Черна и Бяла страна и се налага илюстрациите да са в тон. Една от тях е драматично осветената черно-бяла снимка на Марлене Дитрих, взета от филма „Експрес Шанхай“ от 1932 година. 

Но как ли ще бъдат интерпретирани престъпленията на „Куин“: пъстра гама от емоции, откровения, фантазии, интелект и талант, мания за величие, амбиция и поразителни продажби. А и оправданието им: те бяха най-бляскавата рок група на всички времена, с репутацията на страхотни купонджии: кална борба на голи момичета, галони шампанско, поднасяни от джуджета и нагиздени кралици – една безкрайна бекстейдж вакханалия… Едва три години след първия си хит, те се самообявиха за шампиони и се провикнаха „No time for losers“.

След още три години тези нахакани келеши вече се мъдреха в книгата на Гинес като най-високоплатените „режисьори на трупа“ в Британия, със 700 хил. лири на човек. „Провал“ и „бедност“ са липсващи думи в речника на „Куин“. 

„Щеше да е гадно, ако трябваше да страдаме заради изкуството си – няма да скрие барабанистът Роджър Тейлър – Винаги сме казвали, че искаме да сме най-великата група на света. Без капка срам си поставяхме това за цел. Как иначе – нима трябваше да се примирим като четвърти в класацията?“ Този първи хит и Топ 10 сингъл се нарича „Seven Seas Of Rhye“ и се намира на последно място от Б-страна на тавата „Queen II“ и именно негово е семето, оплодило музата на „Куин“ – и в частност на Фреди, за „Бохемската рапсодия“, окупирала върха само 20 месеца след „Queen II“. Малката плоча всъщност е първообразът на „Рапсодията“. Тъкмо „Seven Seas Of Rhye“ излива нейната матрица като многопластов саунд и идеи. 

Натъкваме се на Фреди Мъркюри – уникална артистична маска, зад която се крие неидентифициран човешки субект, избрал да се изразява чрез театралното рок шоу, но и достатъчно талантлив, за да бъде едновременно себе си и всеки друг. Личи как открива своя глас, помпа мускули и се пъчи с вокала и пианото. С шесткратно наслагване на вокални партии той постига лудата си идея за помпозност. А прочутата китара на Брайън Мей Red Special пък дефинира звука – неин специалитет, по чийто първи акорди ще се разпознава „Кралицата“. 

На 9 март 1974 година „Seven Seas Of Rhye“ заема 10-о място в чарта. През декември четиримата се появяват в Top Of The Pops, където Фреди крачи из студиото с опънати сатенени панталони – толкова тесни, че за да седне, трябва да разкопчае ципа. Бандата има нови мениджър – Джон Рейд, известен като партньор в бизнеса – и в живота – на Елтън Джон. Той веднага доказва цената си, като въпреки всички насрещни аргументи настоява следващият сингъл на „Куин“ да бъде „Bohemian Rhapsody“. Останалото е история за група, която винаги се е наслаждавала на мащабността в начинанията си.

От елементарен ход на сцената до полет в звездни орбити – това са „Куин“ и не е необходим телескоп, за да бъдат открити. От „Гинес“ и Националния пощенски музей, през театъра и „Уайт Страйпс“, до всеки дом – те са навсякъде. „Знаете как е, скъпи мои, шоуто трябва да продължи“. 

На 24 февруари в зала 1 на НДК със спектакъла „Една нощ в операта“ с участието на Славин Славчев, Дони, Славчо Николов, Венко Поромански, Михаил Шишков-син и оркестъра и хора на Опера Пловдив с диригент Константин Добройков.

Източник: БНР

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Verified by MonsterInsights