25.04.2024 | 18:21

Етнологът Светослав Петров представя монография за сокайното забраждане

Снимка: Светослав Петров

„Сокаи“ е най-новото монографично изследване, посветено на женското невестинско забраждане „сокай“, носено в Търновско, Габровско и Ловешко до средата на XIX век.

Автор на монографията е етнологът Светослав Петров, главен уредник в Музей на Възраждането – гр. Елена. Неговите професионални интереси са насочени в областта на материалната култура на българите и по-конкретно към българското народно облекло.

„Моята изследователска работа започна преди повече от 10 години. Изследвайки облеклото в родния ми град Елена, попаднах на статията на Евгения Лепавцова „Българският сокай и сокайни шевици“. Прочитайки я разбрах, че това забраждане е носено и в Еленско, което за мен беше доста интересно, абсолютно непознато, защото в нашия музей няма запазени елементи от местната носия и забраждането. Това ме провокира да издирвам повече информация по темата“, разказа за Радио Стара Загора авторът Светослав Петров.

„Употребата на сокайното забраждане се свързва с етнографската група на балканджиите, населяващи северните склонове на Централна Стара Планина и Предбалкана, и е в пряка връзка с местообитанието и народната им носия. Елемент от нея е невестинското забраждане сокай, което има три разновидности – търновски (килифаревски), носен в планинските селища южно от Велико Търново; габровски – разпространен около Габрово, Трявна и Дряново и ловешки сокай, който е разновидност на габровския и се появява в някои населени места вследствие от миграцията на населението, което е бягало от чумна епидемия в началото на XIX век“, уточни етнологът Светослав Петров.

„Още след Освобождението сокаите винаги са били в полезрението на изследователите, тъй като толкова разкошен накит за глава няма как да остане незабелязан. Съществуват няколко теории за произхода на сокаите като една от тях е свързана с някогашния болярски костюм. След падането на Търново под османска власт болярите се укрили в непристъпния Балкан. Смята се, че вследствие от преобразувания в костюма през вековете, се достига до вида на сокайното забраждане, което познаваме днес. Други автори смятат, че забраждането е повлияно от Изтока и там би следвало да се търсят неговите корени“, допълни изследователят.

„Сокаи“ събира в себе си всички изследвания, направени до момента. В монографията са разгледани архивни материали, някои от които се публикуват за пръв път – снимки, картини, стенописи. Ценни са и спомените на носители на забраждането, записани от изследователи в началото на XX в.

Важна част от книгата е практическата, в която авторът дава насоки за правилното и точно реконструиране на сокаите. Той изработва възстановки на старинни забраждания по модели на запазени образци.

Последното публикувано изследване за сокаите датира от 1976 г. и от тогава до днес са достъпни нови материали (снимки, архивни колекции). Използването им прави изследването пълно, изчерпателно и изключително ценно за българската етнографска наука.

Книгата „Сокаи“ ще бъде представена както следва:

21 март, 17.00 ч., Старото школо – Трявна

26 март, 18.30 ч., Национален етнографски музей – София

Източник: БНР Стара Загора

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Verified by MonsterInsights