Започва Великденският пост

Снимка: pixabay.com
Всяка година, седем седмици преди Възкресение Христово, започва Великденският пост. Той е пречистване най-напред на душата, а после и на тялото. Великият пост е най-строг и най-продължителен, като се нарича Четиридесетница /трае 40 дни/, но с него се съединява и седмицата на Христовите страдания, в която се спомнят последните събития от земния живот на Господа, особено Неговите страдания, смърт и погребение. Затова тази седмица се нарича Страстна седмица, т.е. Седмица на страданията. Светата Четиридесетница е най-важният период от църковната година, в който християните се подготвят духовно и телесно да посрещнат достойно най-древния християнски празник Възкресение Христово – Пасха.
Великият пост е подвижен период в църковния календар в зависимост от това кога се пада Великден, който също е подвижен празник и започва по традиция седем седмици преди Великден. Последната, подготвителна седмица преди постите се нарича Неделя Сиропустна (Сирни заговезни). Постът включва следните седмици: Неделя православна, Неделя на св. Григорий Палама, Неделя Кръстопоклонна, Неделя на св. Йоан Лествичник, Неделя на преподобната Мария Египетска, Връбница и Страстната седмица, която завършва с Възкресение Христово.
Самият Христос започва своята мисия към човечеството с 40-дневен пост, за да покаже на последователите си какво значение имат и въздържането, и лишаването от храна. Затова се смята, че постът е въздържание не само от животинска храна, но и начин за духовно извисяване и откъсване от злободневието в материалния свят. По примера на Иисус, който се оттеглил в пустинята, за да се оттдаде на чистата молитва към Своя Отец, човек посвещава мислите си на Бог и се опитва да достигне нравствената извисеност на Спасителя. Така пречистени чрез поста, хората придобиват отново онова, което са загубили заради непокорството на Адам и Ева – правото да вкусят от Божествената храна – Светото причастие (тялото и кръвта Христови) и да пребивават отново в Бога.
Освен в Православната църква, постите се спазват и в римокатолическата църква. Протестантстките църкви имат положително отношение към постите, без да ги смятат за задължителни.