Излезе първи том на „Кратка история на операта“
Първи том на „Кратка история на операта“ е книга, която може да бъде интересна за всеки, който я разлисти, а неин автор е проф. Боянка Арнаудова. Преподавател в Националната музикална академия (НМА), преди това преподавател в Националното музикално училище и НАТФИЗ, „Доктор хонорис кауза“ на НМА, проф. Арнаудова е свързана предимно с операта. Книгата обхваща периода от създаването на жанра с Мистериите и античната трагедия, през песните на трубадурите, литургичната драма, ренесансовите пасторали, английските “Маски” и Комедия дел арте, до Хендел, Глук и Моцарт.
„От дете съм приобщена към операта, аз съм от Русе. Моите родители са от хората, които винаги са били съпричастни към музикалния живот в Русе. Майка ми от малка започна да ме води на опера и обичам операта. Откровено казано, вече като бях студентка в Музикалната академия и нашите преподаватели повече ни насочваха вниманието към симфоничната, камерната, инструменталната музика и някак си операта ми остана встрани от интересите. В един период от време, в който си търсех работа моят ментор и скъп приятел акад. Марин Големинов ме заведе буквално за ръчичката при директора на Софийската опера Димитър Тъпков“, каза тя.
По думите й тогава е станала оперен драматург в Софийската опера и балет, където е прекарала 20 години. Във времето на ковид пандемията тя е завършила 20 литературни портрета на нейни любими оперни певци и тогава е подредила книгата.
„Да поясня, че аз не преподавах „История на музиката“. И това съм преподавала, но тук в случая съм инспирирана от другата специалност, която водех – това е „Оперна драматургия“. В НАТФИЗ проф. Семерджиев създаде тази специалност преди 20 години и я нарече „Драматургия за музикален театър“. Там повече внимание се отделя и на жанрова като мюзикъл, рок опера, оперета… Искам да кажа, че в това преподаване на оперна драматургия аз осъзнах, че не може да се отдели една творба и да й се прави музикално-драматургичен анализ сам за себе си. То трябва всичко да бъде поставено в контекста на творчеството, на времето, на авторите, на сюжета, защото много често популярните опери на 19-и век са писани върху известни произведения на известни писатели, поети, драматурзи“, отбеляза проф. Арнаудова.
Тя сподели, че тогава е осмислила, че е много важно да се проследи пътя, по който е възникнало това изкуство и защо вече около 450 години то продължава да съществува. Според една нейна теза операта съществува четири века и половина, защото тя никога не е била жанр, който има строго определени фиксирани форми.
„Това я прави едно обтекаемо тяло, което се нагажда според публиката. Тя винаги се е нагаждала на публиката, тъй като операта се създава като придворно изкуство за забавление на едно общество, но същевременно още през 30-те години на 17-и век във Венеция вече има публичен театър, в който можеш да си купиш билет, да влезеш и да гледаш опера. Тя много бързо паралелно се развива като изкуство и на най-високата класа, но и на гражданите, на обикновените хора“, каза проф. Арнаудова.
Освен това добави, че в началото операта е била полу-изпят, полу-рецитиран текст на поет. До времето на Джузепе Верди ариите са написани в мерена реч, докато в 17-и век задължително всичко, дори речитативите се пишат в мерена реч. Първите оперни звезди се появява заедно с появата на операта във Флоренция. Относно книгата проф. Арнаудова каза:
„Идеята ми е била малко да се пресекат две точки – едната, която е интересът на любителите към оперната история и от друга страна да помогне в учебния процес на студентите в музикалните академии у нас.“
Източник: БНР