Изложба живопис на МИТКО ПАНАЙОТОВ в СБХ – “Шипка” 6

МИТКО ПАНАЙОТОВ (1934 – 1994)

ЖИВОПИС 

21 март – 12 април 2024
СБХ – “Шипка” 6, зала 1В

откриване: четвъртък, 21 март, 18:00

Изложбата е посветена на 90-годишнината от рождението на художника Миткo Панайотов. Той умира внезапно преди 30 години, в навечерието на неговата индивидуална изложба в СГХГ, подготвена по повод неговата шестдесета годишнина. Твърде рано прекъсва житейският му път, твърде рано и в творчески план. Прекъснат е неговият най-плодотворен период в развитието му като художник. На откриването на изложбата, сред всеобщата покруса в залата, Светлин Русев казва за него: „Митко Панайотов сравнително малко показваше, още по-малко излагаше, като че се притесняваше да заеме място в залата. А картините му, плътни и наситени, обърнати навътре в себе си, бяха повече състояние на духа, отколкото определеност на природата. Тази живопис не блести с ефекти, но има онази вътрешна светлина и духовно присъствие, които отделят истинския артист от добрия занаятчия. Заедно с това имах чувството, че още от студентските години Митко Панайотов носеше зрелостта в изкуството си като даденост на духа.“

Десет години по-късно изкуствоведът Димитър Димитров пише: „Наред с едни от най-големите ни художници от последните десетилетия Стефан Гацев, Атанас Яранов и Иван Вукадинов блестеше и Митко Панайотов с неуморните си търсения и нови открития. На тази изложба [по повод 70-годишнината на художника, бел.ред] е представен преди всичко най-плодотворният последен период от творчеството на художника, обхващащ почти две десетилетия, изминати с постоянен и полезен труд, с вдъхновение и с размисъл и с нови стремежи. Без да се отказва от портретите, натюрмортите или интериорите, авторът се насочва все повече към пейзажа като възможност за поетичен диалог с природата, като израз на много вълнения и мисли, за които сюжетът е само медиум или претекст, и накрая не в хронологическа, а в логическа поредност – абстракции като чист израз на интензивни вътрешни вълнения и пластично-пространствени идеи.“

За автора

Митко Панайотов е роден в град Перник. Завършва живопис в Художествената академия в София, като учи последователно при професорите Ненко Балкански, Боян Петров, Илия Петров и Дечко Узунов, при когото се дипломира през 1959. Дипломната му работа „Миньори“ е отличена през същата година със златен медал на Студентския фестивал. Оттогава участва във всички общи художествени изложби, в много други изложби в България и чужбина.