ИЗЛОЖБА НА ДРУЖЕСТВОТО НА ХУДОЖНИЦИТЕ В ДОБРИЧ

Снимка: ХГ - Добрич
„Прекрасно е да се лута душата ти из вълшебните пространства на картините, да се загубва там, да усеща как се разтваря в морския въздух край островите на Пенка Димитрова, да диша свободата на пространството, осеяно от цветове, музика, забравен говор и светлината, идеща от онова невидимо същество – творчеството.
Но тъгата и веселото идат от нашите ежедневни сблъсъци с това твърдоглаво недоразумение – материалното, без което обаче е невъзможно да усетиш как се разтварят крилата на вдъхновението, как прелиташ през облаците на духовния свят и как се вливаш в него. И така се срещаш с „Вълшебената гора“ на Велина Христова, с „Легендата“ на Стелиян Стоянов, с „Уличния музикант“ на Стефан Стефанов, който продължава да свири в теб, с хиперреализма в „Тюленово“ I и II на Николай Хандзъров, навлизаш във флоралния свят на Гинка Димова и Галина Върбанова, неочаквано се озоваваш пред есента в картината на Милена Алджабари „Еуфория 1 – Есен“. От графиките „Опит за летене“ на Божидар Тонев у теб остава вкусът на риска, който ти свива стомаха, но отклоняваш поглед към „Рисунка“ на Ангел Илиев и в тъмното пространство усещаш самотата, като полъх от непонятното. В детския маслен щрих в картините на Вальо Шалтев „Край брега“ и „Семейство“ се връщаш в едно забравено лято, изпратено до теб по „Кораба на мечтите“ от творбата на Георги Демирев. А някъде там са и желанията, подсказани от Стелиян Хаджиев в акварелите „Вместо шапка“ и „Свобода на движението“.
Изобщо толкова различни, драматични, лирични, артистични неща вижда третото ти око, че ти иде да се вмъкнеш в стихотворението „Да нарисуваш птица“ на Жак Превер и сам да усетиш колко вълшебен свят има в пластиките „Портрет на птица“ на Венета Велева, или с далекогледа на душата да зърнеш „Далечните брегове“ на Пенка Димитрова, или да се озовеш под дъжда в картините на Галина Халачева „Летен дъжд“ и „Рубини“. Признавам си, мамят ме тези творби. Вероятно друг ще спре пред картината „Нощно“ на Евелина Ханджиева и дълго ще съзерцава светлинките на появилите се истории или ще се съблазни от лекото еротично намигане на картините на Славко Славов „Море“ и „Пътека“. Няма да му се разсърдя, ако се захласне по колажа „Оптимистична версия“ на Вера Пенева, защото в картините ѝ има все нещо, което не е разбрало и току ти се обади – я с цвят, я с мелодия. Но като че ли в „Ноктюрно“ на Елисавета Качулева се улавя тайнството на Коледната нощ и тихото тържество, което се таи у нас пред празника.
Късове от душата си заравяш из необятната нива на времето и години чакаш те да се превърнат в красиви цветя, но често се случва да чуеш думите на Сеферис „Ти им говореше неща, които те не виждаха и ти се смееха“. Болката, обаче, е като майка – тя ражда отново и отново, и колкото и абсурдно да звучи, именно тя те приласкава, разбира и подканя да продължиш.
Продължението идва до нас от оная светла омая на „Джаз“-а, премесена със сатиричния синкоп на „Кактус“-а в едноименните картини на Наско Атанасов, от афористичната закачка в „Изгубени“ на Димитър Митев, а като контрапункт е пластиката „Семейство“ на Дона Стоянова. Сякаш това семейство е вгледано в картината „Полет“ на Люба Захова и не очаква нищо различно да се случи. И ще завърша с малко тъжните нюанси в творбите на Недко Недков „Стена 4“ и „Паднали ореоли 6“, в които обаче усещам упорствотото на убедения, че този свят не е изграден от стени и че тези стени се виждат само в ума на предалия се, на човека, загубил сетивата си за красотата, която излъчват керамиките на Христо Илиев.
Ще завърша с една радостна вест. Антологията, която подготвяме от почти две години, ще излезе в началото на януари 2025 г. В нея са включени поетите и художниците на Добруджа от края на 19 век та до днес. И тъй като съставителите – Драгомил Георгиев, Петранка Божкова, Деян Димитров и аз – получихме неизмерима помощ от Художествена галерия – Добрич, освен благодарностите, които им дължим, искам да споделя, че първата премиера, която ще направим на антологията, ще е тук.
Е, това е. Изложбата е открита, да я разгледаме и да се радваме на нея и на авторите ѝ.“
Сашо Серафимов
Изложбата продължава до 20.01.2025 г.