21.06.2024 | 20:26

Изложба на ПАВЕЛ КОЙЧЕВ в Галерия Ракурси

Снимка: Галерия Ракурси

Изложба на ПАВЕЛ КОЙЧЕВ

28 май – 15 юни 2024

 На 28 май 2024 г. се навършват 20 години от основаването на галерия “Ракурси”. За да отбележим този специален повод, поканихме скулптора Павел Койчев, който избра да покаже свои ранни работи в бронз от 1990-1991 година. Скулптури, някои от които той е развил през годините в различни материали, мащаб и контекст. “Вместилища”, „Наблюдател”, “Звън” – работи, задали философията и пластичната форма на някои от по-късните му инсталации. 

„Сред причините за уникалната роля на Павел Койчев в изкуството днес е преодоляването на естетическата дистанция между пластическо и концептуално, така че талантът му на ваятел да придава допълнителна убедителност на идеите, с които участва в големите културни дебати и преди всичко в този за трансхуманизма. Но и обратното – скулпторът разкрива концептуалния потенциал на самото пластическо и то в ръцете му „свидетелства“ доколко е заложен изначален смисъл в съществуването.
Един от подходите, които Койчев използва за подобно „философстване в материал“, е поставянето на по-стари свои пластики в променен контекст, организиран в нова творба. Има и случаи обаче, като настоящата изложба в „Ракурси“, когато той разчита за промяната на контекста изцяло на течащото време – има смелостта да се изправи срещу него, за да демонстрира, че то не отнема, а прибавя значения към посланията на работите му.
Сега представя 12 малки пластики от три емблематични цикъла от началото на 90-те години – „Наблюдател”, „Вместилища” и „Звън”. Общото в тях е извеждането на формата като „чиста“ пространствена наличност, извън артикулирането й по линията фигуративност-език. В израз сякаш на Витгенщайновата склонност на скулптора да мълчи за онова, за което не може да се говори, не ти позволява да намериш подходяща дума в отговор на въпроса: какво е това? То е форма, свалила белезите на тукашността, която в трите цикъла съответно сама е започнала да гледа, приютява и звучи. Гледа в „Наблюдател“ – изпитателно, защото погледът й принадлежи на отвъдността, на всеобщото, на нищото, което е същност на нещата… И подсилва едновременно морално тревожното и екзистенциално окуражаващо усещане, че някой, когото не виждаш, те вижда, че те следи неизвестно как и откъде.
„Вместилища” проявява друго усещане, характерно за скулптурата на Койчев – че не само тя е в пространството, но и то е вътре в нея, ражда се там и едва после се „прожектира“ навън като обитаема празнина. Пространството „вътре“ разпалва желанието за завръщане в утробата в психоаналитична аналогия със завръщането в изгубения Рай и най-смайващото е, че Койчев го удовлетворява в по-късни работи като „Обиталището“. В тях формата буквално „разтваря врати“, за да те приюти символично в пространство без време с неговите неизбежни пораженията след грехопадението.
Същото това „вътре“ в „Звън“ прави от формата камбана с присъщата й религиозна размяна на звук между земята и небесата. Но формата-камбана (или чан) не произвежда звука, а го изобразява, явява го в пространството, за да не изчезне, след като заглъхне – „отлято мълчание“ за онова, за което не може да се говори.
Работите на Павел Койчев в „Ракурси“ вече повече от 30 години заедно с естетическата наслада будят и метафизическо вълнение, което те предизвиква да се възползваш, че са малки пластики и да отнесеш поне една със себе си като застраховка срещу баналността на дните.“
 
доц. Георги Лозанов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Verified by MonsterInsights