Изложба на четирима майстори-фотографи във Венеция, сред тях и българинът Валерий Пощаров
Този културен проект със социална чувствителност предстои да се открие на 7 октомври т.г. в изложбеното пространство ITALVANTO BATTISTELLA. То е поливалентно изложбено пространство, потънало в зеленината на градината Agorà, посветено главно на нови художествени изследвания и срещи с художници. В близост до Literary Café и Civic Library може да се стигне от Piazzetta Pilla (в задната част на кметството) и от Literary Café. Галерията е посветена на първия професионален фотограф от Сан Донато, Италванто Батистела (1890-1953), който увековечава историята на града в изображения, преди и след Първата световна война. Днес тези му фотографии представляват важни документи и свидетелства.
Куратор на изложбата е Франческо Фиотто. Подготвен е и каталог (с обем 60 стр.) – по 10 стр. за всеки от четиримата автори. Ето по няколко реда за всекиго от артистите, представени от куратора:
„Смартфоните и социалните медии промениха ли фотографията? Синтографиите приличат на снимки, които пък приличат на картини, а те приличат на реалността. Фантастична верига за създаване на истински истории, които изглеждат… съвсем като истински истории…
Повечето от панаирите на фотографията, особено с пазарна насоченост, както и изложбите, показващи фотографии, ни позволяват да правим равносметка, да изучаваме културните традиции, начините за представяне и разказване чрез изображения. Следвайки тази логична нишка обаче втора поредна година с проекта N.E.S.W. „Отвъд стената” Сulturaincorso в сътрудничество с Гражданските музеи Sandonatesi събира в същата тази изложбена зала четири различни погледа към света, четирима майстори на световната фотография, избирайки четири различни начина за отхвърляне на мечтата и интимността, на надеждата и уязвимостта, в съжителството на тишината.
Куратор на изложбата е Франческо Финотто. Подготвен е и каталог (с обем 60 стр.) – по 10 стр. на всеки от четиримата автори. Кои са те?
ЕНАМУЛ КАБИР, фотограф на свободна практика от Дака (Бангладеш), документира широкото разпространение на животните в градска среда, дивия начин за екологично съжителство в големите градове, подчертавайки красотата, устойчивостта и адаптивността на дивата природа, както и опазването и възстановяването на местообиталищата в нашите градски пространства, изграждането на градове, които „прегръщат” природата.
МАРКУС ЛЕХЕР представя градски нощни пейзажи, главно от Берлин, които
показват алтернативната страна на града, свободен от трафик и туристи, от местни жители и култура. Вместо това авторът ни показва красотата, спокойствието и тишината на нощта, докато „спектакълът” свърши и светлината е все още на сцената, но никой вече не я гледа. Застинали снимки, които възвръщат освежаващото спокойствие и елегантност, позволявайки ви да се насладите на интимни детайли и кинематографична атмосфера.
ЛИЙ-АН ОЛУАДЖ е южноафриканска визуална разказвачка, която чрез прийома на съвместно разказване на истории изследва теми, свързани с пола и идентичността на момичетата от училище. Тя разказва за почти деца, оцелели след женско сексуално осакатяване и ранни детски бракове, говори за това, как светът се променя, когато на момичетата се даде възможност да учат в среда, която ги подкрепя и подхранва мечтите им.
ВАЛЕРИЙ ПОЩАРОВ е роден в България. След пандемията започва да прави портрети на бащи и синове, държащи се за ръце за първи път от години, понякога от десетилетия. Хващането за ръце се превърна в начин чрез един жест да се обедини едно цяло, което е било неволно разделено. Тези истории разкриват много важни аспекти от връзката баща-син, от тяхната уязвимост и техните различни нива на взаимодействие и приемане…”
И още малко за българското участие…
Българинът Валерий Пощаров израства в артистично семейство. От ранна възраст той е заобиколен от творци и започва да овладява артистични техники в Националната гимназия по изкуствата във Варна. Страстта му към изкуството го отвежда в Париж, където завършва пластични изкуства в прочутата Сорбона. Талантът на Валерий не остава незабелязан и Българският културен институт в Париж го номинира за престижната Награда „Картие-Бресон”. В продължение на няколко години той излага свои творби в общо 35 последователни изложби в Европа. В крайна сметка избира да се отдалечи от света на изложбите и се завръща у дома си в България, където основава първата онлайн арт галерия в Източна Европа. Така успява да работи самостоятелно, като същевременно запазва и артистичната си свободата. Развива няколко дългосрочни фотографски проекта, кулминиращи в създаване на фондация PhotoAnthology през 2021 г. Мисията на фондацията е да насърчава артистичните практики на фотографията и да създава документални проекти с обществено значение. През 2022 г. издава първата си фотографска книга „Последният човек на Родопа планина”, резултат от 14-годишни експедиции в 985 села в Родопите. Емоционалните му творби са привлекли вниманието на важни институции по света и са част от колекциите на Европейския парламент в Париж, Музея на фотографията в Берлин, Холандския фотомузей на
Ротердам, Музеят на Евгений Евтушенко край Москва и др.
Последният засега проект на Валерий Пощаров „Баща и син”, постигна значително международно признание през 2023 г. Беше отличен с престижната награда Cortona On The Move и избран от журито за финалист на уважаваните награди LensCulture Portrait Awards и Международните награди за снимки в Куала Лумпур. Неговите портрети улавят моменти на нежност между възрастни мъже, предизвикващи нормите и очакванията на
обществото. Въпреки похвалите, авторът си остава скромен и всеотдаен артист, който винаги се стреми да превъзмогне границите на своя артистизъм и да създава смислени и въздействащи творби.”
Франческо Финотто
куратор на изложбата