Интелигентният смях: историята на първия български частен театър в чужбина

В рубриката „Разговорът“ обръщаме внимание на Златка Бойчева – българка, собственик на единствения частен български театър във Виена. В ефира на „Нашият ден“ тя разказва за своя път, за любовта си към словото и за една мечта, сбъдната по неочакван, но смислен начин.

Още от ранните си години Златка Бойчева е силно привлечена от литературата. Именно тази страст я отвежда към превода – професия, която в България практикува основно в сферата на художествената литература. След установяването си във Виена обаче работата ѝ се насочва предимно към симултанния превод. По думите ѝ това ѝ дава възможност да се докосва до множество човешки съдби – един непрекъснат и вълнуващ „филм“, изпълнен със срещи с интересни хора и ценни уроци.

Тя споделя, че никога не я е дразнило отсъствието на лъскави стоки в България в миналото. По-тежко ѝ е действало усещането за ограничения, които пречат на развитието и творческата свобода. Желанието ѝ да работи и да се развива я принуждава да напусне родния Бургас и да се установи в София – решение, продиктувано от липсата на достатъчно възможности извън столицата.

Пътят ѝ към Виена започва постепенно и естествено – сестра ѝ вече живее там, а самата тя много бързо започва да работи като преводач. В австрийската столица Златка Бойчева открива нещо, което силно я впечатлява – реализирани жени от различни поколения, заемащи важни позиции в обществения живот. Според нея българките по принцип са силни и умеят да се справят с житейските предизвикателства.

Макар професионалният ѝ път да е свързан с езика, голямата ѝ детска мечта е да бъде актриса. Родителите ѝ обаче са категорично против. След първата година немска филология тя все пак се явява на кандидатстудентски изпити за актьорско майсторство, но отпада на третия кръг. Години по-късно животът ѝ поднася неочакван шанс – вече във Виена тя решава да създаде собствен театър.

Театърът е напълно независим, без връзка с институции – свободно културно пространство, около което се оформя общност. Там българите могат да чуят красив български език и да гледат внимателно подбрани спектакли. Основен принцип в репертоара е отсъствието на цинизъм и плосък хумор. Стратегията на театъра, както я определя Бойчева, е „интелигентният смях“ – публиката да бъде забавлявана с вкус и смисъл.

Това е първият български частен театър в чужбина, който съществува в продължение на десет години – до началото на пандемията. Първият спектакъл е посветен на българската любовна лирика, а залата е пълна още от самото начало. Сред публиката са и родителите ѝ. Баща ѝ, развълнуван до сълзи, ѝ казва „прости ни, че тогава не ти позволихме“. А тя му отговаря с усмивка: „Благодаря ви, че не ми позволихте“ – защото именно този отказ я е довел до пътя, по който днес сбъдва мечтата си по свой собствен начин.

БНР