Интердисциплинарността в обучението по БЕЛ и история

Предизвикателствата в съвременното обучение са големи. Иновативността на учителите трябва да се засилва, за да отговарят на интересите на новото поколение ученици. Факт е, че вниманието на днешните деца трудно се привлича и задържа, но това е предизвикателство за всеки преподавател да даде най-доброто от себе си, за да направи учениците си мотивирани и успешни. Това може да се постигне както с използването на новите технологии, така и с интегрирането на интердисциплинарност между отделните предмети, защото междупредметните връзки са винаги налице.
Вече съм учител по история от девет години, а литератор по душа – цял живот. Тези две науки винаги имат обединяващи звена и се допълват по прекрасен начин. Ако страстта ти към литературата, макар и да си историк, се срещне с ентусиазма и експериментаторския нюх на твой колега, могат да се получат чудеса в училище. Ние ги наричаме интердисциплинарни уроци.
За тези мои десет години в училище съм имала удоволствието да се уча и работя с г-жа Виолета Дончева – една от опорите на екипа в ОУ „Васил Петлешков“ – гр. Пловдив за вече 17 години. Истински пример за всеки млад учител. Човек, който забелязва потенциала в колегите си и е отворен за сътрудничество с тях.
Първият ни интердисциплинарен урок бе посветен на значението на „История славянобългарска“ като опора за създаването на националното самосъзнание на една нация и зараждането на възрожденската литература. Тогава за първи път показахме на учениците връзката литература-история. Учениците анализираха откъси от творбата на Паисий в ролята на литературни критици и историци. Така почувстваха произведението по-близко до себе си, съпреживяха съдбата на българите през епохата на робството и оцениха ролята на една такава книга. Съпреживяването и сливането на два предмета в едно, показва как знанията могат да се допълват от различни културни области.
Следващ успешен опит за интердисциплинарност дойде в урока „Светлата и тъмната страна в борбата за освобождение“. Разгледахме главата „Пиянството на един народ“ от „Под игото“ на Вазов чрез метода на „шесте шапки на Едуард де Боно“. Учениците бяха разделени на шест групи (шапки) като всяка разполагаше с въпросния откъс от тази безсмъртна книга. Групата на бялата шапка откриваше чисто историческата информация в текста, синята шапка търсеше проблемите, повдигнати в този откъс, червената шапка – емоционалната натовареност, зелената шапка умуваше върху това как тя като група би описала и предствила подготовката за Априлското въстание, жълтата шапка търсеше позитивните изводи в тази глава на „Под игото“, а черната шапка трябваше да гледа реалистично и обективно на тази глава и да я обвърже с избухването, развитието на Априлското въстание и неговото потушаване. Това бе екипност и иновация за учениците.
Последната ни интердисциплинарност бе посветена на началото на книгопечатането в българските земи, а урокът бе под надслов „Виртуално пътешествие във времето на възрожденците“. Отново се придържахме към литературната и историческата част на нещата. Направихме виртуална разходка в къща-музей „Христо Г. Данов“ – Пловдив и къща-музей „Христо Ботев“ – Калофер. Обучението от разстояние не ни притеснява и спира да бъдем иновативни. Гледаме на него като на нова възможност за използване на виртуалните ресурси. Това провокира учениците да посетят конкретни културни институции и да им покаже, че някои от нашите революционери са писатели, поети, а също и издатели. Че освобождението на един народ идва първо с духовно пробуждане, а периодичният печат има същата голяма сила като поезията и прозата. Бяха разгледани и анализирани новини във вестници като „Будилник“ и „Знаме“ и учениците бяха провокирани с въпроса, ако те трябваше да напишат книга днес, каква би била тя.
Всички интердисциплинарни уроци са били представяни пред аудитория – колеги, родители, преподаватели и студенти от ПУ „Паисий Хилендарски“. Това въвлича в учебния процес повече участници и не прави часа „затворен“. Освен това с г-жа Дончева вярваме, че споделянето на добри практики, мотивира повече учители да се „престрашат“ и излязат от рутината си. Също така спомага да работим и с външни културни и образователни институции. На младите студенти по БЕЛ се предлагат практически насоки как да разнообразят уроците си.
Наш общ урок придоби вид на драматизация, на която зрител бе авторът, по чието произведение бе направена тя. Идеята се ражда в един от часовете по БЕЛ, след като преподавателят им Виолета Дончева запознава своите ученици с интересен разказ, попаднал й в социалните мрежи. Автор е Явор Перфанов, а разказът е „Последен час“. Ражда се идеята разказът да бъде представен пред самия автор като той стане свидетел на оживяването на своите герои. Явор Перфанов присъства като гост в часа на седмокласниците, заел първия чин в класната стая. Изживяването е много емоционално за него, както и срещата-разговор с учениците, които за пръв път се запознаха с “жив” писател. Той им разказва за творчеството си и им обясни, че образът на г-н Атанасов от разказа е събирателен за всички учители, които винаги ще помни. Към драматизацията един от седмокласниците засне и обработи късометражно филмче.
По повод 150 години от гибелта на Левски бе организиран урокът „Образът и личността на Левски в миналото и днес“. Образът на Васил Левски бе представен в литературен и исторически план, посредством 11 глава на повестта „Немили-недраги“, описанието на Левски, с което разполагаме в писмо на Христо Ботев и Устава на БРЦК и ВРО. Седмокласниците направиха литературно-исторически очерк на Апостола чрез едновременното съпоставяне на художествен и исторически текст. Разполагаха с линк към 11 глава на „Немили-недраги“ и също с аудио файл на текста, в който четци бяха и преподавателите инициирали урока Виолета Дончева-Дернева и Николина Барбутева. Учениците работеха с хромбуци във виртуална класна стая, в която изпълняваха заданията си върху лист за самостоятелна работа, в който с конкретни примери от художествения текст откриваха портретна характеристика, възходяща градация, метафора, олицетворение, сравнение. Отново чрез 11 глава на „Немили-недраги“, писмото на Ботев и Уставите на БРЦК и ВРО откриваха исторически факти за Левски и неговите личностни качества. Сравнявайки художествения и историческия образ на Апостола и познавайки революционната му дейност, учениците направиха обобщение на личността на Левски.
Надяваме се с това, което споделяме с Вас, да бъдем полезни с примера си на повече колеги и да ги мотивираме да търсят интердисциплинарността, дори и между предмети, които могат да изглеждат далечни. Г-жа Дончева успешно е провеждала уроци и с г-жа Димитрова от нашето училище, която е учител по природни науки. Техните уроци „Клетка, тъкан, орган – дума, изречение, текст“ и „Видимият и невидимият свят на животните“ показват, че може да се търсят и тук междупредметни връзки, чрез които да се провокира интересът на учениците към знанието и да се убедим, че ограничения в днешния динамичен свят на познанието, почти няма.

Николина Кацарова