Йорданка Дерилова – уникален български глас на европейската оперна сцена

„Хубаво е да казваме, че сме българи“ – твърди солистката на Операта в Десау

Йорданка Дерилова – притежателка на драматичен сопран с изумителна красота и неповторим тембър, е сред едва няколкото българки, удостоени с титлата „Камерзенгерин“ (Kammersängerin) – най-престижното германско и австрийско отличие, присъждано от правителствата на двете страни на най-достойните и изтъкнати певци по препоръка на авторитетни музикални институции. Дерилова ще бъде в София на 3 юли, за да пее Брюнхилде в „Залезът на боговете“ в рамките на традиционния Вагнеров фестивал в Софийската опера. Европейската критика определя певицата като „висока, шеметно красива блондинка… с огромен глас, с блестящи високи ноти и сигурен среден диапазон“. Тя действително е красива, харизматична и комуникативна жена, която не спира да се усмихва. Завършила е НМУ „Любомир Пипков“ и НМА „Проф. Панчо Владигеров“ в София. Дебютът ѝ е през март 1993 г., още като студентка, по покана на нейния преподавател – диригента Иван Вульпе. На сцената на Бургаската опера Дерилова пее Елизабет в „Дон Карлос“ на Верди. През 1997 дебютира в София със същата роля. Специализира в Академията „Борис Христов“ в Рим с голямата българска певица и педагог Александрина Милчева. През 1998 г. е ангажирана постоянно в Пражката държавна опера (Státní opera Praha). Гастролира в Италия, Швейцария, Австрия, Холандия, Литва, Кипър, Катар, Турция, Русия, Полша,  Словакия, Франция, Испания. От 2003 г. е член на престижния оперен театър в Десау (Anhaltisches Theater Dessau). През 2005 г. е отличена с Premio di Aida на конкурса Vissi d’Arte в Салерно и наградата Theo Theatre за най-добра певица.

 За дебюта си в „Тристан и Изолда“ на Вагнер в Десау през 2006 г. е номинирана за певица на годината от списание Opernwelt. През 2009 г. е удостоена със званието  „Камерзенгерин“. Печели и награда Thalie Theatre за най-добра певица на 2015 г. в Чехия. Партията на Брюнхилде вече е пяла няколко пъти в София, както и по време на гостуването на Софийската опера в германския град Фюсен през 2015.  

Пред Радио България Йорданка Дерилова споделя, че „Вагнер винаги ѝ е на сърце, много го обича“. С удоволствие си припомня първата роля на композитора – Изолда. Днес може да се похвали и с Ортруд от „Лоенгрин“, Сента от „Летящият холандец“, Брюнхилде във всички опери от „Пръстена“, Кундри от „Парсифал“, Венера от „Танхойзер“. През следващия сезон ѝ предстои отново „Танхойзер“ в Десау, където ще изпълни и Елизабет, и Венера. А Брюнхилде? Как я вижда, как усеща тази полубогиня? 

„Усещам я наистина всякак – бих казала! Защото аз съм пяла всички Брюнхилди – в нашия „Пръстен“ (в Десау – бел. ред.). Там един сопран пее и във „Валкюра“, и в „Зигфрид“, и в „Залезът“. Така става изграждане, свързано с различни състояния, емоции, характеристики на всяка една – от младата Брюнхилде във „Валкюра“, след това любовта в „Зигфрид“ и „Залезът“ е кулминацията, в която тя е страшно емоционално силна, непримирима е с измяната, с машинацията, която става… и накрая саможертвата ѝ. Певчески аз я чувствам много близка и никога не съм срещала някакви трудности. Честно и откровено го заявявам. Просто така съм подходила към нея с диригентите, с режисьорите, защото много е важно един режисьор също да разбира и от пеене. Бих казала абсолютно открито – в Германия има много, които изобщо не разбират от пеене. Те си гледат постановките, но някои от по-младите нямат представа какво коства на един певец да пее Вагнер. Така че когато имаш насреща и режисьор и диригент, които знаят какво да изискват, как да го изискват… 

Повече четете на страницата на БНР тук.