ЙОРДАН ЙОВКОВ – 85 ГОДИНИ ВЪВ ВЕЧНОСТТА
Поетесата Анастасия (Сийка) генерал Добревска също посвещава своя творба на писателя.
ОРИСНИЦИ
В памет на Йордан Йовков
Орисници, във лунна нощ летели,
тъй както винаги през векове,
край малка люлчица те се поспрели,
донесли скъпоценни дарове.
Най-младата, нагиздена богато,
поставила във детските ръце
къс от най-чисто, самородно злато
И казала: „Да е с таквоз сърдце!”
А втората, с усмивка блага, свята,
поднесла му най-бляскавий брилянт,
той да ми бъде слънце всред душата.
И да излъчва светлия талант!
Най-старата, с горд поглед на орлица,
Прошепнала: „Любим на цял народ!”
Дарила е детето с огърлица
с зрънца по брой на бъдний му живот.
– „Сестрице, ах, придай му малко още!
О! Колко къс живот ти му дари!
Към другите по-щедра беше снощи!”
С тъга мълвили двете ѝ сестри.
В миг трите отлетели като хали,
годините и те – по своя път
и всичко що орисници вещали
е сбъднато: талант, душа блестят!
Сърдцето стана златно, чисто,
а той – на цял народ мил и любим.
В прекрасното му творчество лъчисто
ще грее вечно пламъкът неугасим!
