Какво е да си куратор в България

„Училище за куратори“ е проект на три от най-успешните ни кураторки – Маргарита Доровоска, Светлана Куюмджиева и Весела Ножарова. „Когато правехме програмата на обучение, аз изходих от личния си образователен опит и ми се струваше важно да има еднаква тежест върху практическата работа и върху тази с текстове, със съвременна философия, съвременна критическа теория и история на съвременното изкуство. Добре е да знаеш какво е полето, в което функционираш. Това е наистина много практическа работа, трябва да се научиш как да общуваш с артисти, с медии, с публика, трябва да знаеш как да работиш с техници. Трябва да ти е минало през ръцете и поне веднъж да си държал винтоверт и четка за боя. Много комуникация, договаряне, преговаряне, разговори“ – казва Маргарита Доровска

„Да бъдеш куратор е творческа професия и освен експертиза, знание, обучение и трениране на окото и ума, има нужда и от талант, за да създаваш свят от цветовете. Да имаш творчески подход при правенето на изложби, всеки може да бъде обучен, но не всеки може да работи. – добавя Светлана Куюмджиева. – Много световни куратори идват от други области, а не са задължително свързани с художественото обучение. Нужна е богата визуална култура.“

Над сто души са кандидатствали в „Училището за куратори“, като от тях са избрани двайсет  и четири. „Изненадващ интерес – казва Маргарита Доровска – нашата малка сцена е толкова неразорана целина и отвън изглежда като бяло поле.“

„Има ревности, има конкуренция, но когато човек е достатъчно етичен на професионално ниво и поставя на преден план целта да представи максимално качествен продукт, нещата се получават. Когато личните отношения и еготата не са преден план, се случва по-успешно. Понякога сме балансьори, а понякога се налага да слагаме граници“ – казва Светлана Куюмджиева.

Източник: БНР