КНИГА ЗА ЦАРСКА БЪЛГАРИЯ РАЗКРИВА ИСТОРИЯТА, СТРУКТУРАТА И БИОГРАФИИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ВЛАДЕТЕЛСКИ ДВОР

Луксозно издание с над 650 снимки, повечето от които се публикуват за първи път, разкрива
историята, структурата и биографиите на българския владетелски двор. Книгата „Царска
България (1879–1946) е с автори проф. Петър Стоянович и доц. Ивайло Шалафов, излиза с
логото на издателство Книгомания. Художественото оформление на стилния том от 688
страници и корицата са дело на дизайнера Тодор Манолов. Богатият илюстративен материал
е предоставен от фонд „Цар Борис и царица Иоанна“, Царски дворец „Врана“, ДА „Архиви“,
stara-sofia.com. Включва наистина богата колекция от литографии, картини, дневници, писма,
снимки, гербове, ордени и др.
За последните 145 години това е първата и единствена книга, своеобразна енциклопедия на
Третото българско царство, а родната историческа наука е обогатена с ново изследване,
заемащо ключово място в съвременната историография.
Авторите дават интересна обобщена информация по темата още в увода на изданието:
„Царската тема у нас все по-отчетливо надживява тенденцията да бъде разглеждана като
нещо табуизирано, елитарно и екстравагантно. Въпреки липсата на социални предпоставки в периода до 1944 г. тя запазва особения си характер както обществено, така и медийно. След
Втората световна война „царското“ е поставено под почти пълно запрещение, а научни
изследвания и архивна работа в това направление остават привилегия предимно на лоялни на
властта историци и литератори.

След промените от 1989 г. именно тази табуизация на темата я превръща в първостепенна и
интересна. Особено в издателския бранш обаче покрай появата на поредица ценни и
интересни книги на пазара се роят стотици второстепенни, дилетантски обработени и
полиграфически некачествени издания. Заблуден от масовостта и декларативността на
повечето текстове, през последните над двайсет години читателят остава с впечатлението, че
царската тема е от компетенцията на всеки доброжелател или отрицател, без тя да изисква
типичната за всяка друга област на познанието задълбочена експертиза.
Отминалото десетилетие показва сериозна промяна на горната практика и успява да нареди
„царския въпрос“ сред важните теми на съвременната ни историография.“
Експертното вникване в темата на българския владетелски двор е приносът, към който се
стремим с тази монография, пишат Петър Стоянович и Ивайло Шалафов. Добавят в
заключението, че „предвид уникалността на изследването и огромния обем от информация
тази монография си поставя за цел да представи направленията в работата на българския
владетелски двор само в основни линии – с надеждата, че с това ще открие официално дебата
и инициативата за издирване и обобщаване на още повече и по-детайлна информация по
темата“.
Информацията в книгата „Царска България (1879–1946)“ е систематизирана в осем глави:
Третото българско царство и владетелските дворове
Владетелите на Третото българско царство
Структура на придворния апарат и задължения на дворцовите служители
Резиденции и домове на владетелското семейство
Ордени, медали и отличия на Третото българско царство
Специфика на облеклото (цивилна и военна свита, дворцови служители и прислуга)
Българският владетелски двор според легитимацията на Готския алманах
Списък, биографии и портрети на свита и служители по длъжност.
За авторите:
Проф. Петър Стоянович е роден през 1967 г. в София; правнук е на Иван
Стоянович–Аджелето. Завършва Немската гимназия и Виенския университет с две
специалности: „Обща история“ и „Източна и Югоизточноевропейска история“, доктор по
философия на Виенския университет. Дипломат (1998–2001) и политик (2001–2010). Автор е на
множество статии, на научния труд „Между Дунав и Нева. Княз Фердинанд през погледа на
австро-унгарската дипломация 1894-1899 г.“, както и на книгите „Известният непознат Иван
Стоянович“, „Пътят към София“, „България от първо лице“, „Фердинандеум“, „Кухнята на баба
и проклетото ѝ внуче“, „Завоят на изток“ и „Несвършващо време. Спомени“.

Доц. д-р Ивайло Шалафов е роден през 1976 г. в София. Завършва специалност „Теология“ в
Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. В периода 2001–2013 г. е преподавател
в Богословския факултет на СУ. Защитава докторска степен в областта на История на
Българската православна църква с дисертацията „Княз Фердинанд I и Българската екзархия в
периода 1887–1908 г.“. Хабилитира се като редовен доцент по Църковна дипломация и
протокол в СУ „Св. Климент Охридски“ с монографичен труд „Йерархичност и порядък“
(2013). Автор на пет монографични книги и десетки статии из областта на история на
Българската царска династия, Третото българско царство, Катехетиката, Църковната
дипломация и протокол. Пълномощник е на Царското семейство по предаване, проучване и
атрибутиране на личния архив на Цар Фердинанд I на ДА „Архиви“ при МС на Република
България.