Коцето Калки: Музиката не бива да бъде изсмукана от пръстите

„Ако човек не се е научил да съзерцава нещата и да вижда красивото във всичко, съществуването му минава като илюзия, която губи смисъла си“

узиката не бива да бъде изсмукана от пръстите.

Това каза пред БНР Костадин Георгиев, по-известен като Коцето Калки.

Той е от артистите, които трудно се побират в едно определение. За него медицината, музиката, театърът и духовните търсения са части от един общ път. Този път започва в Медицинската академия, където се ражда и група „Медикус“.

Преди музиката обаче е театърът и задачата да се постави спектакъл за смъртта на Сократ. Възложена е на Калки от Катедрата по философия. Следват и други постановки, сред които „Златното руно“ на Радой Ралин.

„Всъщност нашата група се роди като театрална формация. След тези спектакли започнахме да се запознаваме с други творчески личности в Академията. Така възникна и „Медикус“, която първоначално започна като акустична формация“.

Групата прави репетициите си до моргата. Музикантите се събират в Клуба за естетическо възпитание, където има зала с необикновена акустика. А видеоклипът към „Векът на любовта“ е заснет в анатомичната й зала.

„Звучи малко зловещо, но идеята беше да се демонстрира, че възкресението съществува. Така всъщност започва песента“.

Създаването на парчето се превръща в повратен момент за „Медикус“. Песента е вдъхновена от тогавашното разбиране на Коцето Калки за обединение на религиите.

„Вярвах, че божествената сила е еднакво значима за всички, независимо от какъв цвят и религия са и че рано или късно на Земята ще има едно общо учение, което ще обединява всички хора. Поради това песента започва с „Аве Мария“ и след това са добавени други възгласи като „Харе Кришна“. Тогава това много озадачи част от публиката, а на друга част много се хареса. Но песента придоби невероятна сила, може би именно поради тези възгласи“.

Първоначално песента не е приета в Българското национално радио, но по-късно дълго оглавява класациите и печели „Мелодия на годината“.

За Калки „Медикус“ е стълбът на музикалното му развитие. Групата отказва да се ограничи в рамките на един стил.

„Позволихме си да творим в много различни стилове, които компилирахме в едно — надявам се, с добър вкус“, посочва той.

Догодина „Медикус“ ще отбележат 40 години на сцена. Намерението на музикантите е да организират голям концерт в НДК и да съберат всички, преминали през групата. В момента формацията е от шестима души, понякога към нея се присъединява и съпругата на Калки — пианистката Мартина Табакова.

Театърът остава друга важна територия за Коцето Калки. Той участва в „Исус Христос суперзвезда“, както и в спектакъла „Секс, наркотици и рокендрол“, който се играе повече от 30 години. Сред проектите му е и музикалната приказка с ирландски танци „Белият кон“.

„Сцената на мюзикъла е много различна. Наистина ти дава възможността да се потопиш в една приказка. Влизаш в една съвсем различна епоха и ставаш герой от нея. Мюзикълът ти дава, като на котката, още един живот„.

Едно от най-силните преживявания за музиканта остава „Еверест концерт“, състоял се през 1996 година. В продължение на 40 дни участниците преминават през Индия и Непал, докосват се до света на йога, тибетските лами и различните духовни традиции.

Идеята за най-високия концерт в света се ражда в разговор с ръководителя на експедицията проф. Александър Илиев. Изнесен е на платото Калапатар – на 5545 метра. Няколко дни по-рано в планината се разиграва трагедия, при която загиват едни от най-добрите алпинисти на планета, сред тях и Роб Хол. Музикантите посвещават изпълненията си на тях.

„Почувствахме много силно мощта на Хималаите. Не всеки може да пристъпи на тази височина и може би планината не приема всеки. Ламите в манастирите ни казваха, че има духове покровители, които те допускат или не“.

За онези, които достигат до мястото, преживяването е неповторимо.

„Сякаш бяхме приветствани от един ореол над Еверест“.

Източната култура променя начина, по който Коцето Калки възприема света.

„Сред най-важните принципи е ахимса — ненасилието. Всяко действие, извършено с насилие, рано или късно се връща към човека или към поколенията след него“.

Друг основен принцип е съзерцанието — способността да видиш красотата и в най-малкото цвете, и в най-малкото живо същество, разказа той в предването „КонтраЗвук“.

„Ако човек не се е научил да съзерцава нещата и да вижда красивото във всяко нещо, съществуването му минава като илюзия, която губи смисъла си. В крайна сметка смисълът на съществуването на Вселената е именно красотата„, смята музикантът.

Любовта е другият постоянен център в неговото творчество. Калки я определя като „суперкосмическо понятие“ и вярва, че тя стои в основата на материалния свят и дава смисъл.

Към младите музиканти Калки отправя съвет да не преследват механично популярното и модерното.

„Нека правят музиката, която идва при тях — в сънищата им, в прозренията им — независимо колко е популярна, колко е поп или тренди. Това е истинската музика — когато ви я дават, давайте я и вие на другите„.

В момента музикантът работи върху нов албум. Той ще се казва „Bright as the Sun“ — „Светещ като слънцето“ и ще съчетава денс музика, чилаут и идеи, неподдаващи се на точно стилово определение. Песните ще имат английска и българска версия и ще бъдат представени през следващата година.

Подготвя и нов вариант на своя коледен спектакъл. Този път той ще бъде изпълнен заедно с „Маршируващият оркестър“, в който участва и синът му Теодор.

Съпругата му Мартина Табакова пък го връща към класическата музика и към неговата ранна любов — класическата китара.

„Класическата музика е важна със своята сложност, дисциплина и с работата, която се извършва там. Всеки, който се е докоснал до класически музиканти, е усетил каква огромна вселена е тя. Това е невероятното богатство, което ми даде Мартина“.

А пожеланието му към слушателите е да не пропускат красивото в живота и да вярват, че то е създадено лично за тях.

Цялото интервю на Мария Сивкова-Илиева с Коцето Калки може да чуете в звуковия файл.

БНР