Легендарният мюзикъл „Чикаго“ дебютира пред българска публика
Най-дълго поставяният американски мюзикъл в историята пристига да дебютира пред родните меломани като част от своето европейско турне, за да оживее в две поредни вечери – на 21 и на 22 май.
Хитовата творба е създадена по мотиви от пиесата „Чикаго“ на Морис Далас Уаткинс, музиката на Джон Кандър, а либретото е дело на знаменития тандем Фред Еб/Боб Фос. Ерго, там сме – да се насладим на оригиналната продукция, която продължава да триумфира не само на „Бродуей“ и „Уест Енд“, но и навсякъде по света. Бляскавото шоу е в светлината на прожекторите вече половин век, но неговият интригуващ и забавен чисто човешки сюжет не се сви в ъглите на времето нито за миг. Нашата публика получава изключителната възможност да се потопи в света на престъпление, страст и слава, представен с класическата хореография на Боб Фос и изпълнен от елитни артисти, които са селектирани от сцените на „Бродуей“ и „Уест Енд“.
„Чикаго“ разказва за кабаретна актриса, която убива любовника си, но с помощта на високоплатен адвокат успява да убеди съда в своята невинност и да стане звезда в очите на пресата и обществото.
Повествованието дефилира с пурпурна свита от всевъзможни страсти. Сред звездния състав са Надя Бул, Мишел Антробус, Мат Блейкър, Рейчъл Стенли и Тод Талбот, които ще пресъздадат легендарните роли на Рокси Харт, Велма Кели и Били Флин. Култови мелодии са вплетени в саундтрака, илюстриращ историята на Рокси Харт. Тя не е първокласен неудачник, а амбициозна танцьорка, която попада в центъра на сензационен съдебен процес, превръщайки престъплението в спектакъл, а съдебната зала – в сцена. Нито една компилация с теми от мюзикъли не е представителна без Razzle Dazzle, прочутото затворническо танго за шестима убийци, всеки от който аха да дръпне спусъка на последното чувство – Cell Block Tango и
„Five, six, seven, eight
Come on babe, why don’t we paint the town?“
Така де, евъргрийнът All That Jazz, който впоследствие открива и едноименния филм с неотразимите Рой Шайдър като Джо Гидиън – накрая готов да последва своя „ангел на смъртта“, Джесика Ланг в ролята на Анжелика и Ержебет Фолди в кожата на Мишел.
Оригиналът на мюзикъла е на Боб Фос – един от най-колоритните американски режисьори. Римейкът на „Чикаго“ в негова памет през 1996 година е отличен с 6 награди „Тони“, 2 приза „Лорънс Оливие“ и „Грами“ за най-добър шоу албум. „Чикаго“ държи рекорда за най-продължително игран римейк на „Бродуей“. Преведен на 10 езика, мюзикълът е гледан от над 18 милиона зрители в цял свят и продължава да бъде един от най-обичаните и дълголетни мюзикъли в света. Собствено аз имах шанса да изгледам спектакъла в Будапеща – в свободната вечер между концертите на U2 и „Аеросмит“ на „Непщадион“, от 17-и ред в световнопопулярниятеатър „Мадач“, където режисьорът Томаш Сиртеш поставя „Котките“ на Андрю Лойд Уебър съвсем скоро след премиерата на мюзикъла в Лондон, с което предизвиква сензация в Европа. Малко е да се каже, че шоуто си струва. После присъствах на българския вариант на „Чикаго“ с режисьор Борис Панкин, продукция на Държавна опера Варна с диригент Страцимир Павлов, та имам поглед. Познавам още десетки интерпретации на мюзикъли, сред които „Мама Миа“, „Фантомът на операта“, „Клетниците“, „Тутси“, „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха, а „Исус Христос Суперзвезда“ съм гледал поне 5 пъти. Изгледах и „Емилия Перес“ (Emilia Perez) на Жак Одиар сЪС Зои Салдана, който отнесе общо четири отличия „Златен глобус“. Да си призная обаче – не съм гледал мюзикъла „Продуцентите“ с Натали Трифонова като Ума Търман. Та, обяснявам, че имам аршин за жанра в забавните и по-сериозните му форми.
Музиката в кавърверсиите на „Чикаго“ няма как да е много по-различна, освен откъм аранжименти. Големите разлики са в режисьорските решения и хореографията. Но, дами и господа, на крака – при това с два спектакъла, ни идват „целият този джаз“ и самият Боб Фос, класикът. Освен режисьор и сценарист, той е и вълшебен хореограф, чийто натюрел и идеипревръщат по-голямата част от подобни произведения във великолепно безлични. Той много го владее „пеенето под дъжда“. В предговора към книгата на Джон Спрингър „Всички говорят, пеят и танцуват“ Джин Келипише, че и други страни също като американците са създали сполучливи криминални и гангстерски творби, уестърни и комедии. Има обаче един жанр, който принадлежи само на Холивуд и това е мюзикълът. Без какватои да е дискусия, Америка може да се разглежда и признае като единствената родина на този жанр. Да, Боб Фос доразвива неговите традиции, но – подобно факир, вади от ръкава си заек с много европейски проекции.
Тутакси два – надвам се, ясни за всички примера. „Ах, този джаз“. Поне на мен ужасно много ми напомня и за произведението на Федерико Фелини. Най-малкото циркът свързва италианеца Фелини и американеца Фос. Анима светът на „Бродуей“ е много по-различен от галактиката на малкия цирк, за който Федерико постоянно копнее във втория пример –“Осем и половина“? Не напомня ли Джо Гидиън за Гуидо – тоест, Марчело Мастрояни, изпадналия в криза режисьор от филма-завет на Фелини „Осем и половина“? Нямаше смисъл да ровичкам, за да посоча и години. По-важното е, че мюзикълът премина през върхове и депресии, но нито еднакратковременна вълна и продължителна криза – в това число и COVID 19, не успяха да го прогонят и свалят от сцената. It’s showtime, Folks! Казват: „There’s no business like Show Business“.
Да проверимсобственоочно дали е вярно с оригинала. Хитовият спектакъл „Чикаго“. Eнергийно излъчване.Завесата се вдига в зала 1 на НДК утре и вдруги ден.
