Медитация и фокус в музиката на Емилиян Гацов-Елби

Еvocations е авторска музика от най-новия носител на наградата „Аскеер“, композитора Емилиян Гацов-Елби. Каква е разликата от това да се създава музика от вътрешния повик и в колаборация с някой?

„Мога да кажа, че покрай работата ми в театъра и въобще правенето на саундтраци и всякакви сценични музики съм правел всякакви неща. Разликата е, че там, като че ли просто човек е част от някаква мрежа и по някакъв начин е по- лесно. Това, което сега излиза, което е някаква музика, която не е свързана с някакъв контекст, за мен лично до голяма степен нещата, които правя извън този контекст вдъхновени по някакъв начин с работата ми с други хора. Тоест, започнал съм да правя нещо, имал съм някаква задача за решаване вложил съм някакво усилие да реша как да я направя и оттам като някакъв вид субпродукти, като някакъв вид страничен резултат от това се получава нещо, което аз самият не съм очаквал и аз го взимам и започвам да го развивам“, каза Емилиян Гацов-Елби.

Той подчерта, че преди да започне да се занимава с театър е бил част от софийската електронна ъндърграунд сцена и като цяло тази музика е самотно занимание. На 17 август 2024 г. ще се появат първите девет нови парчета от една дълга композиция, която музикантът прави повече от три години. По думите му това е от времената на пандемията, когато е имал свободно време да експериментира, да търси нови посоки.

„Това беше време, в което много хора започнаха да си готвят, да се връщат към природата. Това беше много странно време, в което нещо като че се показа, което е възможно да се случи и то доста бързо със света, с начина, по който живеем. И после всичко се върна в нормалното. Тогава покрай различни експерименти и търсене на посока разбрах, че искам да направя неща, които да върна на природата. Много исках да взема едни мегафони, да ги сложа на брега на морето и да върви тази музика. Да е насочена не към някаква публика, не да правим инсталация, колкото аз да дам с моите средства да върна каквото мога на природата, откъдето съм дошъл. Природата – това, което е дивото. Като застанеш на брега вече нашата цивилизация свършва“, сподели артистът.

Къде е границата?

По думите му в музиката има пулсация, въздух, нещо от природата на фаровете и е много важно какъв е контекстът. Това е звукът, от който човек би имал нужда, посочи той. До момента Емилиян Гацов-Елби е направил около 60 подобни парчета, но специфичното е, че контекстът е всичко. Относно изкуствения интелект в изкуството той заяви:

„Класическият език на музиката, който поне в западния свят е утвърден, той поне по принцип е един език, който откакто се появиха достатъчно мощни компютри се прави различен софтуер за генеративна, алгоритмична композиция.“

Артистът отбеляза, че да се прави изкуство с машина винаги има нужда от куратор.  

Разговор на Даниел Ненчев 

Източник: БНР София