28.02.2024 | 13:45

Младият театрален зрител в търсене на смисъл

Ако човек избере да повярва на австрийския психиатър Виктор Франкъл, ще приеме, че животът му е преди всичко търсене на смисъл. Не достигането до удоволствие, нито стремежът към сила, а тъкмо намирането на смисъл е най-голямата задача за всеки от нас. Според Франкъл човек може да достигне до смисъла си чрез правенето на нещо значимо, чрез любовта, която се изразява в грижа за друг, или чрез проявата на смелост в различни времена.

Човек обаче може да търси смисъл и в театъра. Особено ако е млад, на възраст между 16 и 25 години и има отношение към изкуството. Тогава може да опише вижданията си за „Човека в търсене на смисъл“ и да издири връзката между тях и възможностите на театъра като изкуство.

Това гласи акцията „Театър за младите“, с която Театрална работилница „Сфумато“ започна новия си сезон.

„Трябва да се отиде в пространството, наречено театър, и просто да се гледат представления. Още по-добре би било те да доставят удоволствие, да бъдат интересни. Даже и да не са създадени специално за младежка публика или за тийнейджъри, да не се таргетирани, ами просто да са хубав театър. Наистина това е изкуство, което се случва на живо, тук и сега, в момента, и това е неговото огромно преимущество. Не се случва на екран, не е двуизмерен, ами е нещо, което продължава дълго време. И както има своите изкисквания към зрителите, така и дава изключително много. Много възнаграждаващо нещо е театърът. Мисля, че има изключително много хора, които имат нужда от това, което театърът може да им даде и другите изкуства не могат да им предоставят – това е тази жива среща. Конкретно този проект е свързан и с друг тип живи срещи: с разговори, с обяснения, с изслушване и вслушване в това, което самите т.нар. „млади хора“ – както понякога снизходително ги наричаме – разбират, и с това какво чувстват като гледат“, обясни драматургът и поет Стефан Иванов.

Акцията ще се осъществи посредством цялостното преживяване на две представления от афиша на Театрална работилница „Сфумато“. Участниците в нея ще могат да се включат във въвеждащи дискусионни срещи и обсъждания относно същността и поетиката на представленията. Ще имат възможност и да станат свидетели на репетиционния и постановъчния процес, да обсъдят видяното с творческите екипи, както и да създадат свой малък визуален материал за преживяното с помощта на режисьорите.

„Театърът е една нова реалност, една нова вселена, която е малко паралелна на този свят, в който живеем. Дава ни възможност да се оттласнем от реалността в ежедневието и да видим нещата от една по-странична, по-интересна, по-различна гледна точка. В крайна сметка става въпрос за едно споделяне на опит и съпреживяване между група от хора, които имат нужда да съпреживеят точно това представление точно тази вечер, защото то утре може би ще бъде различно. Именно защото това е една среща на живо. Младите, като хора, които се формират, търсят себе си, търсят своите гледни точки, търсят алтернатива понякога на това, което получават от най-различни информационни канали, които ни заливат ежедневно и постоянно. Според мен за всеки млад човек, слагам и себе си в това число, разбира се, театърът е една възможност за обогатяване, за една странична гледна точка, за едно емоционално преживяване, което ни оставя разтърсени и наистина други“, каза инициаторът на акцията „Театър за младите“ Алекс Дачев, и допълни: „Театърът сам по себе си като процес е едно търсене на смисъл. Ние нямаме гаранция дали ще го намерим, но самото търсене е това, което го осмисля и ни дава една посока занапред. Една силна крачка, с която да продължим житейския си път и да се чувстваме по-добре тук, в тази реалност.“

Крайният срок за изпращане на текстовете на тема „Човекът в търсене на смисъл“ е 10 ноември, а участниците ще бъдат обявени на 13-и.

В звуковия файл можете да чуете повече за това:

– Защо именно театърът дава възможност отново да се прецеди кое е важно и кое не е?
– Кога артистичният риск може да извади зрителя от зоната му на комфорт и защо това е необходимо?
– Как може да се говори и да се пише за неща, които се случват тук и сега – искрено, болезнено, конкретно, адекватно на езика на съвремието ни и на неговите ценности?
– Защо Стефан Иванов и Алекс Дачев искат да видят персоналния начин, по който всеки от участниците преживява болезнената реалност, в която живеем, и личната им перспектива спрямо нея?
– Какво дава театърът на младите като преживяване и процес и как те биха могли да се включат в него?
– Какво могат да им дадат и медиите, за да се почувстват младите разбрани и незабравени?
– Защо е от съществено значение да си припомняме, че имаме свободна воля и всяко нещо, което реално си мислим, че не зависи от нас – всъщност зависи именно от нас?

Източник: БНР

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Verified by MonsterInsights