Мюзикълът „Ромео и Жулиета” на 21,22 и 23 февруари на сцената на Държавна опера Стара Загора

Снимка: Държавна опера Стара Загора
Летният хит на 2024 г. Старозагорската опера- мюзикъла „Ромео и Жулиета” по едноименната трагедия на Шекспир и по музиката на Жерар Пресгюрвик ще бъде отново на сцена на 21,22 и 23 февруари 2025г. Спектакълът преживя своята триумфална премиера в няколко поредни вечери през месец юли на Античен форум „Августа Траяна”. Сега ще го видите във версия за сцената на Операта.
Аранжиментът за симфоничен оркестър, рок група и хор е на Мирослав Георгиев и Виктор Крумов, режисьор Виолета Горчева, хореографията е на големия италиански балетмайстор и хореограф Марио Пиаца, асистент хореограф Людовик Парти, сценографията и костюмите са на Денис Иванов, хормайстор Младен Станев, превод и адаптация Снежина Здравкова.
В ролята на Жулиета зрителите ще видят: на 21 февруари от 19 часа – Димитрина Германова, на 22 февуари от 16 часа – Михаела Филева и на 23 февруари от 16 часа – Дари Бракалова /Дебют в тази роля/.
Александър Панайотов ще бъде Ромео на 22 и 23 февруари, а Виктор Ибришимов ще е на 21 февруари. В останалите роли участват великолепните солисти Николай Моцов, Богомил Спиров, Тереза Бракалова, Борис Тасков, Ивайло Йовчев, Иван Кабамитов, Паолина Малешкова, Борислав Веженов и др., хор, оркестър и балет на Държавна опера-Стара Загора, представители на Прабългарската школа за оцеляване „Бага-Тур”.
„Ромео и Жулиета – от омразата до любовта” е мюзикъл от френския музикант и певец и композитор Жерар Пресгюрвик, вдъхновена от пиесата на Уилям Шекспир „Ромео и Жулиета“ и създадена през 2001 г. в Конгресната Палата (Palais des Congrès) в Париж.
Авторът става много известен именно след големия успех на мюзикъла „Ромео и Жулиета“ през 2001 г., макар че като изпълнител е познат от 80-те години на 20 век, а като автор на песни и музика се налага през 90-те години. Той е създал едни от най-известните хитове на Патрик Брюел, Флоран Паньи, Елза, Анри Салвадор, Мирей Матийо, Лиан Фоли и други. Написал е музиката към много филми, телевизионни сериали и тв шоу. Успехът на „Ромео и Жулиета“ му дава самочувствие да продължи с нов мюзикъл, адаптацията на романа „Отнесени от вихъра“, написан през 2003 г. за дъщеря му Лора.
„Любовта побеждава! Вечността надживява!“
Любимата история за триумфа на любовта над омразата, не само вълнува, трогва, кара ни да мечтаем, да мислим, но и да поемаме отговорност за делата и морала си. Да се променяме и израстваме в своята човечност чрез любовта си – за това призовава спектакъла на мюзикъла „Ромео и Жулиета“.
Виолета Горчева, режисьор
„Когато започнахме да работим по тези аранжименти, ние направихме оркестрациите да бъдат по-симфонични. Смело мога да заявя, че не сме търсили музиката да прилича само на оригинала – на френския мюзикъл. Да имаш симфоничен оркестър пред себе си ни диктуваше да мислим по един различен начин, да не го използваме само като акомпаниращ, а той да бъде с една разгърната симфонична функция. Това е нещо, което добавихме от нас с Мирослав Георгиев – двама класически музиканти и аранжори.”
Виктор Крумов, диригент
„Две „кристални деца“, проекция на Провидението, слизат на земята, за да изкупят греха на човечеството. Две деца, облечени в лилаво, цвета на Бог. Две деца, носители на новото, на Ренесанса. Две деца пълнокръвни човеци, сред всичката нечовечност около тях. Ромео и Жулиета…”
Денис Иванов, сценография и костюми
„В моята визия за съвременно творчество се опитвам да разруша бариерите, които могат да ограничат изразяването на нечия емоция или същността на засегнатата тема. И тук в тази трагедия на любовта в този прекрасен мюзикъл откриваме фундаменталните елементи, които са общият знаменател на много музикални произведения и танци, слети в едно: „любов и смърт“.
Опитах се преди всичко да предам атмосферата на Верона чрез хореографии, които включват аспекта на жестовия танц, черпейки от типичната италианска култура на жеста. Танцовият жест е важна характеристика на тази работа: защото ни отвежда в емоционалния и литературен климат на драмата, с респект към аристотеловите принципи на трагедията, винаги конотирайки танцовата експресия с богат и несъвършен характер, която прави танцовия изказ „трогателен и близък до сърцето на зрителя“.”
Марио Пиаца – хореограф