Над 220 артефакта показват успешната 2023 година за българските археолози

За пета поредна година Националният исторически музей (НИМ) официално представя археологическите постижения на изследователите в специална експозиция за отминалата година.

В Залата за временни експозиции (етаж 3) на НИМ са подредени 227 археологически находки, открити под научно ръководство на директора на музея доц. д-р Бони Петрунова, проф. д-р Иван Христов, гл. ас. д-р Мариела Инкова, докторант Виолина Кирякова, Мартин Христов, Павлина Девлова, Илия Киров, Михаил Ваклинов, Елена Ендарова и техните екипи.

Изминалият сезон е изключително успешен. Изложбата „Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2023“ се радва на огромен интерес, отбеляза пред БНР-Радио София доц. Петрунова:

„Археолозите от Националния исторически музей проведоха теренни изследвания на 15 обекта, на някои от тях – съвместно с колеги от други музеи. Представяме артефакти, които можахме бързо да консервираме и да подготвим за излагане.“

В експозицията са показани находки от почти всички периоди от праисторията до средновековието по българските земи, допълни археологът Михаил Ваклинов.

Изследваните обекти са разпръснати из цялата страна – от Родопите през Сакар до Черноморското крайбрежие, включително Витоша, Плана планина и Тракийската низина.

„Има и един нов обект на подводната археология до устието на река Камчия. Калаен слитък, заготовка – най-вероятно за производство на бронз, който идва чак от Британските острови. Това говори за високия търговски обмен и контакти по време на Римската епоха.“

До Плиска, село Велино, са открити останки от манастирски комплекс, свързан най-вероятно с времето на княз Борис и цар Симеон.

Интересни са и последните резултати от крепостта Кокалянския Урвич край София, с откриването на църква и части от стенописите с графити по тях.

„Заради близостта, всеки софиянец може да се разходи до там. Има великолепна природа, а исторически – тепърва ще дава резултати“, допълни доц. Петрунова.

Обектът е достъпен и социализиран.

Директорът на НИМ изтъкна доброто съдействие на общините, където са работили учените. Тя отличи и средновековния град Лютица, общ. Ивайловград, където са намерени византийски монети, каквито няма регистрирани в нито един каталог досега.

Освен с артефактите, показани в изложбата, археолозите могат да се похвалят с достатъчно информация, снимки и видеоклипове.

„Посвещаваме тази изложба на всички колеги, които продължават да се стараят и да правят чудеса в тази уникална и много трудна професия, каза още доц. Петрунова, отправяйки взор към наближаващия 14  февруари, когато е професионалният празник на археолозите.

Източник: БНР