Нарцистична ли е съвременната култура

„Ти ще живееш, докато не познаеш себе си“, казва слепият прорицател Тирезий на юношата Нарцис според мита, чийто край всички знаем. И днес тъкмо да станем цветя от самолюбие, но дори и това не можем.

Кривите огледала, в които се оглеждаме, са навсякъде. В телефоните ни, които замениха идеята за каквато и да е критична мисъл по посока на Аз-а и света с образ, на който може да се полюбуваме до захлас, най-вече защото всъщност е много далеч от нас. В другите, които преминават, застояват се, и те се оглеждат, но почти винаги нищо не виждат, което колкото ни разочарова, толкова и ни радва, че оставаме все още скрити. В действителните огледала, където би трябвало собственото ни отражение да ни говори, но ние просто отказваме да се вгледаме в него.

И така от едно криво огледало на друго културата ни е виновна. Тя е дълбоко нарцистична днес, защото – изненада – е отражение на самите нас.

Не ви ли се струва, че се въртим в кръг? Не спираме да критикуваме съвременната култура, при това доста банално, за нещата, които ние създаваме – ние сме консуматорското общество, което има нужда от собствения си нарцисизъм, за да задвижи както социалните мрежи, така и самата идея за изграждането и доизкусуряването на света и Аз-а в него там, където почти нищо не може да пробие маркетинговите стратегии и саморазрушителните ни цели.

Ако приемем, че макар културата да е едно наистина всеобхватно понятие, но все пак смисълът ѝ се крие в това да провокира интереса ни към нещо – от какво се интересуваме в действителност? От самите себе си или от нещо извън нас?

Нарцистична ли е съвременната култура беше въпросът във фокуса на „Какво се случва“.

Според Орлин Милчев, режисьор и съавтор на подкаста „2&200“, голяма част от това, което наричаме култура и изкуство, е някакъв вид нарцисизъм. Самите артисти работят с желанието си да бъдат видени, чути и харесани.

„Изкуството и нарцисизмът няма как да бъдат разделени. Културата сама по себе си отразява желанието на един човек да постави себе си в центъра. Тук е разликата между това, което живеем днес, и това, което е в миналото. В миналото по някакъв начин освен себе си ти поставяш и това, което правиш. Днес ние, благодарение на великия, могъщ интернет, изпадаме все повече в един проблем – проблема да поставиш себе си не заради това, което правиш, а заради това, което си. (…) Тук, разбира се, има и линия „политики на идентичност“ и самото усещане, че вече не това какво правиш, а това кой си ти дава право да искаш внимание“, обяснява Милчев.

Той е на мнение обаче, че в тази ситуация трябва да бъде поставена и разделителна линия между култура и общество.

„Ако в обществото ни нарцисизмът съществува, то културата ни сякаш започва да се лекува от него. (…) Тя по-скоро оглежда нещата около себе си, а не вглеждането вътре в себе си.“

Орлин Милчев смята, че разбирането ни за това какво е културата се променя спрямо времето, в което живеем.

„Времето, в което битуваме сега, е много интересен резултат на всичко, което се случва 60-те години и усещането, че ние като хора първо трябва да разберем кои сме, да се разпределим, да започнем някакъв диалог между нас, между системата и там някъде да се надяваме да я променим. А дали това може да стане чрез изкуство, чрез култура? По-скоро чрез изкуство – не, чрез култура – да, с натрупвания обаче.“

Константин Мравов, журналист в програма „Хоризонт“ на БНР и автор на подкаста „Попкултура“, твърди, че съвременната култура е много индивидуализирана.

„Като казвам „култура“, имам предвид обобщаващото понятие – начин на живот, който обаче със сигурност е все по-индивидуализиран. Това има и добри страни, има и лоши страни. Започвайки, разбира се, от лошото, не съм първият човек, който ще отбележи това отчуждаване в рамките на развитието на индустриализацията, на капитализма също. Макар че тази дума винаги я разгледаме, когато някой я каже – все едно той има предвид само нещо отрицателно. Независимо какво е моето отношение към властващата идеологическа система в момента, тя има своите характерни черти. Една от тях е точно отчуждаването на човека в рамките на постепенната индустриализация и дигитализация. То е свързано с това, че живеем все по-отделени един от друг. (…) Целият ни начин на живот, комуникацията ни е индивидуализирана.  И в този смисъл се стига до това, което в действителност не е добре, а именно – солидарността се превръща в нещо, което не е естествено. (…) Въпреки че имаме всички условия да съпреживяваме, на нас ни е по-трудно да го правим, отколкото преди“, казва Мравов.

В звуковия файл можете да чуете още:
• Защо прекарваме всичко през себе си, но реално не съпреживяваме нищо, което е извън нашата група?
• Как индивидуалният нарцисизъм битува с груповия нарцисизъм на сепаратизма, който е наличен и отляво, и отдясно?
• Защо капсулацията ни достига „арогантно-агресивни“ измерения?
• Заложени ли са ни въпроси от типа „Кой съм?, „Как да живея?“ и най-вече „Какво искам?“, или тъкмо обратното?
• Защо всъщност какво искаш зависи както от възрастта, в която се намираш, така и от различните исторически периоди, в които е светът?
• Какво е културата, освен комбинация и натрупвания от много размисли и изкуство, пречупващи ъгъла ни към ежедневието и въпросите, които ни вълнуват?
• Какво представлява „големият пъзел на културата“?
• Винаги ли, когато говорим за нарцисизъм, трябва да става дума за нещо негативно?

Източник: БНР