25.02.2024 | 9:50

Националният исторически музей направи виртуална изложба за 120 години Народен театър

Пощенска картичка

Виртуална изложба с плакати, документи, снимки и пощенски картички е представена на сайта на Националния исторически музей.

В началото на 1904 г. Столичната българска драматична трупа „Сълза и смях” е преименувана на „Български народен театър” и това се смята за рождената дата на Народния театър. През 1906 г. трупата вече се казва „Народен театър”.

С професионализирането на театъра в България се поставя въпросът за построяване на модерна, европейска театрална сграда.  На 39-то заседание на Народното събрание – на 15.12.1898 г. е гласуван фонд за нейното изграждане. За тази цел е решено билетите на Софийската градска лотария да не се обгербват, а за сметка на това градската община да плаща на държавното съкровище 100 хил. лв. годишно и така събраната сума да отива във фонда за построяването на сградата за държавен театър.

Благодарение на усилията на тогавашния минитър на народното просвещение проф. Иван Шишманов, през 1904 г. на мястото на дъсчен театър „Основа” започва изграждането на сградата на Народния театър. Проектирането е поверено на опитните виенски архитекти Херман  Хелмер и Фердинанд Фелнер. Зданието е реконструирано няколко пъти – след големия пожар през 1923г.; след бомбардировките над София, когато пострадва южното ѝ крило и големия ремонт през 1972-1975 г., когато е създадена Камерна сцена. Любопитно е, че в началото драматичният театър върви ръка за ръка с операта и, въпреки че двете сценични изкуства непрекъснато се разделят и обединяват, от 1912 г. те изнасят представления в една и съща сграда – тази на Народния театър. За изграждането на творческия облик на театъра голям принос имат Пенчо Славейков, като негов директор, по-късно и именити фигури като поетите Пейо Яворов, Николай Лилиев, Гео Милев, дългогодишният главен режисьор Николай Масалитинов.

Тържественото откриване на новопостроената сграда на Народния театър става на 3 януари 1907 г., което влиза в историята и с освиркването на княз Фердинанд от студентите, които протестират срещу „дворцовия” характер на тържествата на това „народно” дело. В официалната програма (изложена в Зала №5 на Националния исторически музей) са включени изпълнението на тържествена увертюра от Добри Христов, „Слава на изкуството” – сценичен „Пролог” в три картини от Иван Вазов и историческата драма „Иванку” от Васил Друмев, най-популярната пиеса за времето си.

Най-играните заглавия в първите години след откриване на Народния театър са пиесите на Иван Вазов („Към пропаст”, „Борислав”, „Казаларската царица”, „Под игото”), сочи „Годишник на българския Народен театър в София (1907-1912)”, който се съхранява в Националния исторически музей. В него са поместени статистики на изнесени представления, финансови разходи, състав на театъра и турнета. За първите пет години най-играна е „Към пропаст” от Иван Вазов, следва я „Иванку” от Васил Друмев и на трето място е „В полите на Витоша” от Пейо Яворов. От преводните заглавия класацията се оглавява от „Мадам Сан-Жен” от Викториен Сарду (по която по-късно е написано либрето към едноименна опера), следва „Лес” от Александър Островски и „Венецианският търговец” от Уилям Шекспир. Пак от Годишника научаваме кои са актьорите, основатели на театъра. От дългия списък може да посочим добре познатите имена като Иван Попов, Васил Кирков, Адриана Будевска, Кръстьо Сарафов, Христо Ганчев, Атанас Кирчев, Сава Огнянов, Вера Игнатева, Златина Недева, Гено Киров, Елена Снежина, Тодорка Стойчева и др. Главен режисьор е бил чехът Йозеф Шмаха, който е бил известно време и артистичен директор. Като режисьори се изявяват и актьорите Иван Попов, Васил Кирков, Сава Огнянов и Гено Киров. В многобройните програми на Народния театър от първите десетилетия, съхранявани в Националния исторически музей, се вижда че тази практика продължава дълги години.

Критически статии за представленията на театъра се публикуват на страниците на в. „Народен театър”, няколко броя от който също се пазят в музея. Така например в статията „Задушница” в Народния театър” от Стр. Димитров се казва: „Пленителен и поетичен образ дава г-жа Зорка Йорданова на момичето Мериля… К. Кисимов постига съвършенство в ролята на Заклинателя.” (бр.52, 19 април 1937 г.). В Зала №5 на Националния исторически музей може да се види поздравителен адрес до Кръстьо Сарафов от 1946 г., връчен от неговите колеги от Народния театър, по повод 50 години творческа дейност на актьора. Към колекцията от експонати, свързани с Народния театър, които се пазят в музея, следва да добавим още оригинални печати, снимки, илюстровани картички и много плакати за театрални представления от 70-те и 80-те години на ХХ в.

Повече за изложбата вижте в сайта на НИМ.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Verified by MonsterInsights