05.03.2024 | 5:43

На Перперикон превеждат библията на езика на траките, обяви проф. Николай Овчаров

Амвон, от който проповядва епископ Никета Ремесиански, снимка – проф. Николай Овчаров

На Перперикон превеждат библията на езика на траките, обяви проф. Николай Овчаров в съобщение до медиите.

В края на миналата година ученият проучва невероятните скални комплекси в Кападокия, където ранните християни са сътворили десетки свои църкви и манастири. „Неслучайно, от тази докосната от Бога област произхождат великите кападокийци – църковните отци и светци от ІV в. Василий Велики, Григорий Назианзин и Григорий от Ниса, върху чиито съчинения стъпва днешното християнство. Това ми даде повод да се върна мислено обратно в Родопите във великия Перперикон, където по същото време се случили паметни събития“, разказва Овчаров.

ВЪЗКРЪСВАНЕТО НА ПЕРПЕРИКОН

През 378 г. жестокото племе на готите нахлува в балканските предели на Византийската империя. Водени от вожда си Фритигерн, те опустошават земите на Тракия и цялата Родопска област. На 9 август готите разгромяват край Одрин римските легиони и убиват самия император Валент. Следва ново безжалостно разграбване на балканските провинции и особено на техните южни дялове. Свещеният скален град Перперикон също е превзет, част от крепостните стени са разрушени, а много от великолепните сгради са опожарени. Изглеждало, че древният култов център вече никога няма да се съвземе.

„Но, ето, че Перперикон възкръснал от пепелта, подобно на птицата Феникс. Още в началото на V в. той е възстановен, но вече като християнски център. Заедно с ремонтираните стари крепостни стени, са издигнати и нови, усилващи защитата на хълма. Отново функционира инфраструктурата на селището. Археологическите находки представят богатството на града – красива керамика, интензивна монетна циркулация, накити. Откритите златни монети и части от диадемата на патриций подсилват нашата представа за значението на Перперикон през този период“, коментира проф. Овчаров.

ПЪРВИТЕ ЦЪРКВИ

С приемането на християнството на Перперикон се появяват първите църкви. Едната от тях е преустроената сграда на общото събрание на гражданите от езическия период в източната част на Акропола. „А едно археологическо откритие от 2004-2005 г. коренно промени представите ни за свещения град. Става дума за великолепна еднокорабна базилика, намираща се недалеч от главното водохранилище в най-високата част на хълма. Тя е дълга 17 м и е градена от добре обработени каменни блокове, които с нищо не се отличават от тези на предишните антични строежи. Първоначално, подът на църквата е бил покрит с масивни каменни плочи. В олтарната част са запазени седалките на така наречения синтрон, където висшите свещенослужители сядат по време на литургия. Това беше първият признак, по който откритата сграда бе определена като епископски храм“, припомня археологът.

Той определя като истинско чудо на изкуството съхраненият епископски амвон – трибуната в центъра на църквата, откъдето архиереите произнасят своите проповеди. Това откритие е единствено по рода си за днешните български земи. Страниците на амвона са изпъстрени с чудесни релефни изображения на орли, геометрични и растителни орнаменти. Ръката на неизвестен монах е изпълнила с остър предмет редица надписи, в които се четат християнски текстове и имената на евангелистите Марко, Лука, Матей и Йоан.

ПОКРЪСТВАНЕТО

„Кой е обаче човекът, служил в църквата и кръщавал непокорните планинци? Архитектурният план на храма и една щастлива находка ни позволиха да датираме много точно сградата. Металният детектор долови в зида на постройката монета, изпусната от нейните създатели при строежа. Тя няма нумизматична стойност, но е с невероятно значение за историята. Монетата е на последния владетел на Западната Римска империя, Хонорий (395-423). Това означава, че храмът е построен не по-късно от началото на V в., което го прави най-ранната откривана досега църква в Родопите“, обобщава проф. Овчаров.

„Това се превърна в прекрасно доказателство на една хипотеза, изказана от мен преди години. Става дума за идеята, че именно от Перперикон е тръгнало покръстването на родопското население“, допълва ученият. Според написаното от епископ Павлин Нолански житие, то е извършено от видния християнски мислител и мисионер Никета Ремесиански през 393-398 г. „Добре се вижда, че хронологически изграждането на църквата съвпада с това събитие. Цяло столетие Великата планина е била убежище на езичници, когато в равнинните райони на Римската империя новата религия вече господства навсякъде. Всички опити за покръстване на бесите се оказват неуспешни и завършват трагично за мисионерите. Тогава с делото се заема епископ Никета, който вече има опит в различни мисии сред езичниците“, разказва проф. Николай Овчаров.

Житието разказва как кръстителят превърнал бесите от кръвожадни разбойници в кротки агънца во Христа. „Намеква се и за техния отколешен поминък – ваденето на злато от недрата на планината. Може би, най-важно е споменаването за това, че епископ Никета умеел да прави храмове в живите скали. Това сведение, без съмнение, насочва към старата традиция да се изсичат сгради в каменните масиви. Езичниците станали християни, но запазват своите наследени от незапомнени времена умения. А новооткритата църква на Перперикон е точно такава – основите са частично издялани в скалите, а нагоре са продължени с каменни зидове“, казва ученият.

СВЕЩЕНИТЕ КНИГИ НА ТРАКИЙСКИ ЕЗИК

„Вселенската патриаршия в Константинопол направила още една отстъпка, за да може да бесите да бъдат вкарани в правата вяра. Тя разрешава на епископ Никета Ремесиански да преведе свещените книги на тракийски език, въпреки че догмата изисква те да бъдат четени само на свещените езици – гръцки, латински и еврейски. До този момент, такова изключение е правено само за народа на готите, чиито епископ Улфила извършва превода на техния език няколко десетилетия по-рано. Ако моите разсъждения са във вярна посока, превеждането на свещените писания на езика на бесите е станало на Перперикон, може би, в сградите от комплекса край базиликата“, смята проф. Овчаров.

По думите му няма нищо чудно в това, че именно от стария храм на Дионис започва кръщението на непокорните планински траки. „В цяла Европа мисионерите избирали светилищата на древните богове, откъдето тръгвала смяната на вярата. Нашите разкопки доказват, че след началото на V в. овалната зала в древното светилище на Перперикон е била затрупана съзнателно с няколко метра пръст. В нея са закопани големи керамични делви за съхраняване на хранителни припаси. Така мястото, на което някога е стъпвал кракът на Александър Велики, било превърнато в един обикновен склад“, обобщава ученият. 

Източник: БТА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Verified by MonsterInsights