На 9 ноември се навършват 142 години от рождението Йордан Йовков
В ЙОВКОВАТА КЪЩА
Тя кацнала е на височината,
а колко върхове в далечината
е виждал той, под сянката й скрит.
Пред малкия сайвант лозница стара
синеела с гроздове в есента
и сякаш птички златни, над дувара
отлитали отвяните листа…
Корията тъмнеела отсреща,
Разбойна се загръщала в мъгли
и зимата запявала зловещо
край къщицата, с ветровете зли.
Тогава свит на шарения одър,
под мигащия плам на газеник,
в гласа на майка си, разказващ бодро,
се вслушвал мъничкият ученик.
Предания старинни за хайдути
и песни за Индже и за Шибил –
край задименото огнище чути –
в сърцето си за нас той съхранил.
Сега, под тази разкрилена стряха,
в незабравимо слънчевия ден,
Старопланинските легенди спряха
с най-живата си красота пред мен.
И топлата им светлина обгърна
селото, двора, стария навес –
като че Йовков сам се тук завърна
и нова повест ми разказа днес.
Жеравна, 20.Х.1958 г.
Елисавета Багряна
