30.05.2024 | 19:51

Органът в Концертна зала „Добрич“ е истинска национална ценност, казва експертът Росен Драганов

Снимка: Личен архив на Росен Драганов

Органът в Концертна зала „Добрич“ е почистен и ремонтиран, съобщи за БТА специалистът Росен Драганов, който работи по музикалния инструмент. Над три хиляди метра тръби са почистени отвътре и отвън, както и въздушните кутии, решен е проблем в звученето на музикалния инструмент. Органът е построен през 1975 г. По думите на Драганов, той е истинска национална ценност, защото е един от най-добре звучащите в България.    

Концертната зала на Добрич в момента е обект на цялостно обновяване, което започна в края на 2021 г., и е част от интегрирания план за градско възстановяване и развитие. Проектът е финансиран с над 2 милиона лева от оперативната програма „Региони в растеж“. Залата ще отвори врати с обновени фоайета, репетиционни, гримьорни и места за зрители, с поправен покрив и фасади, въведена енергийна ефективност и достъпна среда за хора с увреждания, ново оборудване и озвучаване.

По проекта бе извършено и почистването на органа, за което Община Добрич ангажира Росен Драганов. Ето какво сподели за работата си специалистът в интервю за БТА:

Къде сте завършили? Винаги ли сте се занимавали с акордиране и ремонт на инструменти и какви? 

– Завършил съм Софийското музикално училище през 1995 г. със специалност кларинет при проф. Сава Димитров, Илия Илиев, Борислав Йоцов и Данчо Радевски, златарски курс за работа с благородни метали и скъпоценни камъни, Държавната музикална академия „П. Владигеров“ в София с бакалавърска степен по педагогика и магистърска степен със специалност орган при проф. Нева Кръстева.
В младите си години се налагаше сам да си изработвам собствени инструменти за шлифоване на скъпоценни камъни, както и приспособления за ремонт на музикални инструменти. До завършването на музикалното училище помагах на баща ми в поправянето на дървени и медни духови инструменти, които той получаваше от колегите си от оркестъра, в който свиреше.
Когато започнах да уча орган в класа на проф. Кръстева, се наложи да поддържам органа в ДМА „П. Владигеров“. По това време ме приеха в казармата и до завършването й изработих педалиера (педална клавиатура), която подарих на Държавната музикална академия (ДМА), както и копул-механизъм за нея – за свързване с пиано, на което класът репетираше когато не можеше да се свири на органа в голямата зала, заради огромната му заетост.

От тогава до сега поддържам органа в ДМА (вече НМА). Извършил съм множество ремонти на много органи в България, включително варненския, за който се твърди, че е втория по големина в страната. Имам участие в няколко майсторски класове по орган. В 14-тия Международен младежки музикален фестивал-конкурс „Надежди, таланти, майстори” Добрич-Албена през 2009 г. спечелих второ място за изпълнител по орган и трето място за композиции по орган. От 1 януари 2017 г. сключих договор с Националния музей „Земята и хората“ за построяване на музикален инструмент орган. След 4-5 години работа по органа, шлифоване и полиране на минерали, бях назначен в музея като полировач на камъни, което работя и досега.

Колко специалисти като Вас има в България?

– Нямам информация и не познавам хора, които да са специалисти по органостроене или поддържане и акордиране на органи, освен Петър Пъдев, който обаче напусна страната около 1997 г., Камен Петев, който поддържаше органите във Варненския регион и Велин Илиев, органист на Софийска филхармония, който цялостно се грижеше за такива инструменти в България.

Вие ли поддържате и другите органи в страната – колко са те, ползват ли се навсякъде? 

– В България органите вече надвишават тридесет. Нямам договор за поддържане на тези инструменти у нас от нито една институция. Също не зная дали те се водят към министерство на културата, на образованието, дали са общинска, църковна или частна собственост. Но имам уверение от хората от общината, че след ремонта на органа в Добрич, аз ще се грижа занапред за техническото му състояние. Също както и органа, който строя в музея „Земята и хората“ и от година и половина или две вече е подарен и е собственост на музея.

Какво беше състоянието на добричкия орган преди ремонта?

– Състоянието му от доста години насам беше тревожно. Дълги години от покрива се е стичала вода върху него след дъжд. Следите от наводнения бяха до основите. Това е недопустимо. Специално този орган е един от най-добре звучащите в България, не само заради самия инструмент, но и заради акустическите качества на залата. Той е истинска национална ценност. Същият орган, но много по-голям е този във Варна, но заради натрупване на грешки в интериора на залата, тя вместо да помага акустически за звученето на органа, го погребва в себе си, или по-точно в грешките на управниците. Похвално е, че във Варна се погрижиха да се ремонтира органът. Поканиха ме и с помощта на Боян Бъчваров за първи път от построяването му осъществихме цялостно почистване на почти 4 хиляди тръби. Но повдигайки въпроса за ремонт на залата и акустиката й, отговор нямаше. В Добрич обаче нещата стоят малко по-различно. Хората наистина милеят за органа. Проблемът с течащия покрив е решен. Дълги години е имало свистящ шум, за който Велин Илиев е канил производителя, но така или иначе никой не е решил проблема.

Сам ли извършвахте ремонта или се включиха и други специалисти? 

– За много от ремонтите на повечето органи са ми помагали колеги акордьори, органисти както и родителите ми. Естествено, аз не съм от фирмата производител, но разреших проблема със свистенето на органа, забелязан от тях, но нерешен повече от седем години.

Какви дейности извършихте? Разглобявахте ли части от инструмента? Нещо промени ли се в него? Има ли нови елементи?

– Орган, който никога не беше чистен, се нуждаеше първо от стабилен план докъде ще бъде отварян и какво ще се прави. Бяха извадени растерите и близо три хиляди метра тръби бяха почистени отвътре и отвън, както и въздушните кутии (виндладените). При няколко големи дървени затворени тръби установихме разлепване от край до край на слепените дъски, а други бяха сцепени. Необходимо беше да се залепят. След ремонтиране на тръбите и почистване на всичко, всяка една тръба, всеки един детайл бяха поставени обратно по местата им, което е специфична и твърде отговорна операция. Тръбите са извънредно деликатни, дори докосването им отвън и отвътре изисква опит и знания. Един вид като допълнителна задача с повишена трудност ми беше възложено да се опитам да поправя проблема със свистенето, за който знаех и от оплаквания на много органисти, свирили през годините. След огромния труд по почистването, реших и този неприятен проблем.

Кое е най-отличителното за добричкия орган? Влияе ли възрастта на инструмента или при добра поддръжка тя няма значение?

– Всеки органист, който е свирил в Добрич, несъмнено е останал с най-прекрасните впечатления от този инструмент, но и най-вече как той звучи в залата. Няма да задълбавам в органостроителни подробности като подбора на регистрите, с какви мензури са изработени тръбите, как са разположени те и отделните секции. Но наистина всеки орган се отличава със собствен специфичен звук, включително и заради интонирането на отделните регистри. Добрата поддръжка влияе на всеки инструмент, било то и музикален. Възрастта е пагубна за всичко, затова се налага подмяна на износени и остарели материали с нови.

На колко време трябва да се почиства?

– След извършване на толкова голямо почистване, може да се настройва и интонира в годината до един – два пъти или по-рядко. Локални малки почиствания могат да се правят, ако е необходимо и всяка година, но толкова голямо цялостно, каквото направихме сега, по принцип се практикува на интервал от 3-5 или повече години за условията на нашата страна. Естествено зависи от степента на замърсяване и експлоатационния период. Ако един орган не се ползва, това е пагубно за него. Той потъва в прах и елементите, които трябва да се движат, постепенно блокират и всички настройки се губят.

Кои са най-критичните моменти при поддържането на органа? Какво влияе негативно на живота му?

– От досегашния ми опит, не съм виждал по-голяма вреда, нанасяна на музикалния инструмент, от некомпетентни хора. Опитвайки се да поправят даден проблем, в действителност те не само го задълбочават, но нанасят много други поражения. Примерите и следите, които остават, са много, някои много трудно поправими. Много добре е децата да се учат да свирят на орган, но не и неконтролируемо да влизат в него и да си играят. Поправях орган, в който деца са влизали от любопитство и са натрошили механиката. След игра на топка в друга зала с орган тръбите на инструмента бяха почти непоправимо повредени.

Ще бъде ли осигурена по-добра среда за инструмента занапред в залата, както и адекватна температура?

– Както вече споменах, този орган е считан за един от най-добре звучащите в България. Когато има голяма температурна разлика от момента на настройването до концерта, тогава органът може да прозвучи фалшиво, защото металните и дървени тръби се свиват и разширяват различно при промените в температурата. За дървените също голямо влияние оказва влагата. Пагубно за тях е, когато твърде рязко и ниско падне влажността на въздуха.

От какви материали е направен един орган?

– Тръбните органи се делят спрямо големината си на различни видове. Има органи – ракли с колелца, органи като куфар, както и по-големите неподвижни тръбни органи. Традициите оказват голямо влияние от какво да бъдат изработени важните части. Отговорът може да бъде твърде дълъг, затова нека обобщя, че за подбора се взема предвид не само техническото развитие и новите материали, но и акустическите им качества. В традиционното органостроене църквата и теологията задават дървото като основен материал като символ на дървото от кръста. Акустически то пасва идеално. Тръбите за орган обикновено се правят от различни видове дървесина, различни съотношения в калаено-оловните сплави на калай, олово, антимон, бисмут и други елементи. Колкото повече са различните метали, толкова по-богати и красиви тембри ще имаме.

Къде се произвеждат сега органи? Има ли нововъведения при производството им с оглед на съвременни материали и технологии?

– Органи сега се произвеждат по цял свят. Всеки знае колко много има в Северна Европа в Германия, Австрия, Швейцария, Нидерландия или пък и във Франция. Там наистина ще срещнете традиции, от векове цели фамилии строят органи. Определено забелязвам използване на новите технологии и дори на някои материали.

Валентина Добринчева

Източник: БТА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Verified by MonsterInsights