21.04.2024 | 23:12

Павел Павлов за началото на телевизионния театър: Режисьорът седи пред своя монитор и ту се радва като дете, ту си скубе косите

Павел Павлов в Добрич, 2012 г-Снимка: "Подиум", архив

Режисьорът седи пред своя монитор и ту се радва като дете на всеки успешен кадър, ту си скубе косите, когато желаното не се получава. Думите са на сценариста, театрален и филмов режисьор Павел Павлов (1934-2023) по повод началото на телевизионния театър. Днес отбелязваме 90 години от неговото рождение.

„Операторите си защипвали със щипки за пране към стативите на камерите дълги списъци с реда на запис на кадрите. Гардеробиерите зашиват някое откъснало се копче или някой отпуснал се подгъв. Сценографът и художниците боядисват някоя кулиса. Прожектор изгърмява и върху главите на всички се посипват стъкла. Всичко наоколо ври и кипи“, казва още Павлов в интервю за в. „Ретро“, където разказва как всичко се снимало на живо в студиото на Българската телевизия на ул. „Поп Андрей” 2.

ЦЯЛ ЖИВОТ Е БЛИЗО ДО ИЗКУСТВОТО

Павел Павлов е роден на 2 април 1934 г. в Червен бряг. От детството си пази спомените за дядо си, който е бил учител и имал воденица с една стая в нея, превърната на библиотека. Павел се научава да чете още на пет години. „Заченат съм на тази воденица. Там е бил меденият месец на моите родители. А пък случайно съм се родил на гара Червен бряг, защото при пътуване майка ми е получила болки точно там. А всъщност цял живот съм близо до изкуството – кино, театър, телевизия, и дори се отдавам на писане и отразяване на спомени“, казва години по-късно режисьорът в интервю през 2016 г. за в. „Ретро“.

ДЕБЮТИРА В ТЕАТРАЛНАТА РЕЖИСУРА ОЩЕ КАТО СТУДЕНТ

Павел Павлов завършва френска гимназия, а през 1959 г. – театрална режисура във Висшия институт за театрално изкуство (дн. Национална академия за театрално и филмово изкуство) „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Кръстьо Мирски. През 2019 г. в интервю за в. „Култура“  режисьорът споделя спомени за своя учител: „Професорът ме направи това, което съм. Той научи актьорите да се справят и без добър режисьор, а нас, режисьорите, да усвоим стабилно професията, така че да успеем да направим добър спектакъл и в читалищен театър, с любители. В комбинация с това, което научих от другия любим професор, Любомир Тенев, аз вече имах стабилно самочувствие в театъра. Голям късмет беше да попадна на двамата блестящи интелектуалци“. Още като студент Павел Павлов дебютира като театрален режисьор с комедията на Лопе де Вега „Изобретателната влюбена” на сцената на Младежкия театър.  Театралната му кариера започва в Драматичния театър „Сава Огнянов” в Русе, където поставя драмата „Призраци” на Хенрик Ибсен. 

ТОЙ Е ЕДИН ОТ ОСНОВАТЕЛИТЕ НА НОВ ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР „СЪЛЗА И СМЯХ“

През 1960 г. Павел Павлов специализира телевизионна и кинорежисура в Берлин. Повече от 30 години той работи в Българската национална телевизия (БНТ). Напуска я само за три години, през които е отдаден на театъра. През 1966 г. той е сред основателите на Нов драматичен театър „Сълза и смях”, където през 1967 г. поставя премиерно пиесата „Очите ми зелени, устата ми хубава” по Селинджър. Знакови остават в „Сълза и смях“ постановките му „Солунският чудотворец“ по Фани Попова-Мутафова през 1969 г. и  на „Две хубави очи“ по Пейо Яворов.  На сцената на Драматичния театър в Добрич той поставя  пиесите „Мерак“ по Николай Хайтов, „Женитба“ по Гогол, „Страноприемница край границата“ и „Чифликът край границата“ по Йордан Йовков, който е любимият му автор. 

БАЩАТА НА ТЕЛЕВИЗИОННИЯ ТЕАТЪР

Павел Павлов е сред основателите на телевизионния театър. 

Като режисьор в Българската телевизия Павел Павлов поставя повече от 50 постановки за телевизионен театър, заради което го наричат бащата на телевизионния театър. В Златния фонд на телевизията се съхраняват неговите телевизионни пиеси „Антигона”, „Скъперникът”, „Училище за сплетни”, „Саламанската пещера”, „Напразни усилия на любовта”, „Севилският бръснар”, „Трагичната история на д-р Фауст”, „Каменният гост”, „С чужди драг, вкъщи – враг”,  „Мадам Сан Жен”, „Свекърва”, „Милионерът“. През 1982 г. режисьорът е отличен с втора награда за режисура на прегледа „Поглед към вековете“ за авторската си пиеса „Страстната неделя”. 

ТЕЛЕВИЗИОННО КИНО

Със създаването на телевизионна студия „Екран“ се появява и  първият му телевизионен филм „Чичовци“ по Иван Вазов през 1976 г., в който участват Николай Бинев, Наум Шопов, Коста Цонев, Иван Кондов, Петър Слабаков, Стефан Мавродиев, Олга Кирчева, Домна Ганева, Лора Керанова и др. Следват телевизионните му филми „Нечиста сила” (1978), „Язовецът“ (1981), „Есенно слънце“ (1982), „Горски хора” (1985), „Вечери в Антимовския хан” (1988), „Омагьосаният замък“ (1990), „Вампир” (1992), „Язовецът” (1981) и „Делници и празници” (1986) по Емилиян Станев, „Есенно слънце” (1982), „Трите златни лъвчета” (1984) и др. За телевизионната поредица от малки приказки „Спилитим и Рашо“ (1980) Павел Павлов получава през 1983 г. първа награда по време на Седмицата за изкуствата за деца. 

АВТОР Е НА 20 КНИГИ

Павел Павлов е автор на сценарии, а в литературата дебютира през 1981 г. с романа за юноши „Време на гарвани –  време на орли“. Написал е общо 20 книги. Сред тях са сборникът с разкази „Торба лакърдии” (1985), романът „Орфеиада“ (1988), повестта „Циганско лято“ (1993), историческите романи „Светослав Тертер – орел срещу гарвани“ (2012) и „Светослав Тертер – орел срещу орлица“ (2014), „Светослав Тертер – Полетът на орлето“ ( 2021). През 2005 г. излиза книгата му „Пленени от спомена”, която съдържа шест  негови мемоарни есета, посветени на проф. Кръстьо Мирски, Леда Тасева, Апостол Карамитев, Невена Коканова, Антон Горчев и Катя Паскалева. 

ПРИЗНАНИЕ

На 23 май 2023 г. в София Павел Павлов е отличен с годишната награда на Съюза на българските журналисти „Златно перо“ за изключителен принос към българската култура и изкуство. В словото си при получаването на наградата той казва: „Навремето един журналист ме нарече „баща“ на телевизионния театър, аз много се смутих, но се оказа, че е истина. Много съм признателен на моята телевизия, в която мина животът ми, за това, че съм номиниран и одобрен за тази висока награда, която получавам в навечерието на моята 90-годишнина.“

Режисьорът Павел Павлов, оставил зад себе си 50 постановки за телевизионен театър, над 30 телевизионни филма, над 20 театрални спектакъла, умира на 8 октомври 2023 г. на 89-годишна възраст.

Източник: БТА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Verified by MonsterInsights