20.05.2024 | 6:17

Пианистът Сергей Бабаян за Първия клавирен концерт на Бетовен: Тази музика казва, че всичките ни мечти ще се сбъднат и няма нищо, което да не можем да постигнем в живота

Сергей Бабаян

На 29 април в столичната зала „България“ ще се състои първото гостуване у нас на световнопризнатия пианист Сергей Бабаян. Неговата изключителна музикална кариера започва от родината му Армения, тогава в рамките на Съветския съюз, и впоследствие продължава и се развива в САЩ, където той живее и работи след 1989 година. Изявата на Сергей Бабаян е един от акцентите в пролетната програма на 24-тия „Европейски музикален фестивал“, организиран от агенция „Кантус Фирмус“ с финансовата подкрепа на Министерството на културата и с подкрепата на Столичната община. Българската публика ще има възможност да чуе прочутия музикант като солист с Оркестър „Кантус Фирмус“ под палката на талантливия маестро Боян Виденов. В програмата са Концерт за пиано и оркестър №1 от Л. ван Бетовен и оркестровите произведения на Ф. Менделсон Бартолди: увертюра „Хебриди“ и Симфония № 4 „Италианска“. Билети за събитието са налични на Ticketsbg.com
Сергей Бабаян рядко дава интервюта за медиите. Щастливи сме, че по повод предстоящия му концерт у нас маестрото отговори на въпросите на Юра Трошанова от радио „Класик А“.

– Разкажете ни за собствения си път. Роден сте в Армения, учили сте в Москва, а след 1989 г. се установявате в САЩ, където живеете и до днес. Какво ви накара да промените така смело живота си?
Пътят ми беше определен от артистите, с които се срещнах. Армения е мястото, където все още живеят много от моите роднини, и именно там станах музикант, там срещнах и първия си учител Георгий Сараджев. Многогласието на арменската православна музика е било част от живота ми, откакто се помня. Напускането на СССР за мен беше акт на освобождение. Винаги съм изпитвал противоречиви чувства към Съветския съюз. От една страна, Съветският съюз ми даде образование, направи ме пианист. Обичах учителите си. Но преминах през много трудни времена, защото имаше доста непоносими неща. Най-накрая можех да дишам за първи път в онзи ден през 1989 г., когато самолетът излетя от Москва и знаех, че следващата спирка е Ню Йорк. Това беше първият път, когато най-накрая се почувствах свободен.

– Съвсем скоро излезе вашият най-нов албум „Рахманинов за двама“ („Rachmaninoff for two“) – заедно с вашия ученик Даниил Трифонов, а първите ви записи за Deutsche Grammophon също са с Рахманинов. Казвали сте, че каквото и друго да свирите, неговата музика винаги стои в сърцето ви. Откъде идва тази страст към Рахманинов?
Бях на 11-12 години, когато започнах да се уморявам от пианото – период на бунт, който наистина разстрои родителите ми. Баща ми ми подари запис на Втория клавирен концерт на Рахманинов и той напълно ме плени. Оттогава никога не съм оставял пианото. Буквално поглъщах партитурата, въпреки че все още беше твърде трудна за мен! Но исках да се докосна до тази творба и оттогава живея с нея. И други са имали подобни силни преживявания, включително двама от моите учители – Лев Власенко и Вера Горностаева. Горностаева е била млада евакуирана жена, намерила убежище в Сибир, когато късно през нощта била събудена от звуци, идващи от радиото. Някой слушал излъчването от Съединените щати на концерт на самия Рахманинов, който свирел Втория си концерт с оркестъра на Филаделфия. Тя се приближила като насън и стояла половин час на ледената земя, напълно завладяна от музиката. На следващия ден се разболява от студа и оттогава страдала от хронични здравословни проблеми. Но благодарение именно на Втория концерт тя става пианистка. Това произведение сякаш ни казва, че животът може да започне отново, че имаме втори шанс. Рахманинов също е преоткрил живота си наново по този начин.

– Освен Рахманинов, Бетовен също означава много за всеки пианист, а в София вие ще свирите Първия му концерт за пиано. Каква е вашата история по отношение на този концерт и как усещате изобщо музиката на Бетовен?
Има една поговорка, според която не всеки музикант вярва в Бог, но всеки музикант вярва в Йохан Себастиан Бах. Е, и всеки пианист гледа на Бетовен като на небесен гений, който ни е дал почти всичко, за да изразим пълната гама от човешки емоции през живота на всеки човек със средствата на нашия инструмент. За мен неговият Първи клавирен концерт е вечен извор на младост, музикален еквивалент на свежа градина през пролетта, възхваляващ радостта от живота и веселия, младежки апетит за живот. Тази музика казва: Всичките ти мечти ще се сбъднат, няма нищо, което да не можеш да постигнеш в живота, всичко изглежда възможно. Това чувство може да трае само за кратък период от живота на човека, но моята собствена любов към пролетния сезон има много общо с това, а това обяснява и голяма част от дълбоката връзка, която изпитвам с Рахманинов, но също така и с Шуман и Шуберт, и по-точно с Бетовен. В Първия му концерт вече има всички поетични съставки на неговата красива, добра душа, но тя ги съчетава с безумна експлозивност и енергия, както и със страхотно чувство за хумор. Всички тези елементи ще се върнат в средните и късните му творби, но това ниво на свежест, експлозията на любяща радост и, бих казал, увереността в красотата на живота, които Бетовен изразява в Първия си концерт, нямат аналог в нито една от по-късните му творби. Много се зарадвах, когато разбрах, че любимият концерт на Светослав Рихтер е бил именно Концерт №1 на Бетовен. Аз следвам неговия пример.

– Свирили сте с великолепни ваши колеги: Марта Аргерич, Евгений Кисин, Даниил Трифонов… Как бихте описали всеки от тях?
Марта, това е любовна история! В известен смисъл тя е най-важният учител в живота ми. Бях на 13 години, когато открих нейния запис на концертите на Шопен и Лист. Каква радост за живота! Каква свобода на духа и каква дързост! Трябва да разберете колко рядко се случваше това в рамките на съветската школа, в която се обучавах. Пианисти като Рихтер и Гилелс имаха огромни ценности, тези на почтеността и отдадеността. Винаги съм ги уважавал. Но само Марта знаеше как да ми вдъхне такава радост и свобода. Въпреки това зад това, което почти изглежда като небрежност, се крие дълбока пианистична интелигентност, която идва от италианската школа, наследена от Скарамуца (Винченцо Скарамуца, неин учител – бел. авт.). Това е гениалността на свиренето на Марта, тази рядка комбинация от дързост, лекота и интелигентност.
Даниил Трифонов, от друга страна, беше мой ученик, но той вече беше изключителен пианист, когато започнах да му преподавам. Да работиш с Даниил е все едно да държиш в ръцете си Виенската филхармония. Все пак исках той да задълбочи подхода си към инструмента – как да го докосва физически, как да се потопи в звука. Днес отношенията ни вече не са отношения между учител и ученик, а между двама музиканти, които си говорят с уважение и честност. Така се развиваме. Когато за първи път свирихме в дует, започнахме с „Пепеляшка“ на Прокофиев, транскрибирана от моя учител Михаил Плетньов. Оттогава насам репертоарът ни бързо нарасна. Сюитите на Рахманинов ни съпровождаха дълго време, преди да ги запишем.

Боян Виденов

– А как бихте описали диригента Боян Виденов, с когото ще се представите в България?
Боян Виденов е изключително талантлив диригент и прекрасен човек, когото много обичам. Няма значение каква музика изпълняваме заедно – винаги имам чувството, че баща му, този невероятен оперен певец (Любомир Виденов, бел. авт.) му е предал дълбокото усещане, че всяка музика, независимо дали идва от симфоничен оркестър или от инструмент като пианото, в крайна сметка цели да подражава на човешкия глас. Боян Виденов умее да накара оркестъра да пее заедно с мен на пианото, а това е най-прекрасното нещо, което може да се случи на един пианист.
Интервю на Юра Трошанова в превод на Димитър Московски

Сергей Бабаян е роден в Армения през 1961 г., възпитаник е на Московската консерватория, а през 1989 г. напуска Съветския съюз и се установява в САЩ. В началото на 90-те записва поредица от победи в престижни конкурси: Международния конкурс „Робер Казадесю“ (преименуван на Международен конкурс за пианисти – Кливланд), Международния клавирен конкурс Хамамацу, Япония и Шотландския международен конкурс по пиано. Името му става все по-известно, привлича интерес от страна на колеги и медии и от 1992 г. се присъединява към Института за музика в Кливланд, едно от най-значимите музикално-образователни средища в Съединените щати. Освен концертиращ пианист и редовно канен на фестивалите във Вербие или Залцбург, Бабаян е и уважаван преподавател, а един от най-прочутите му ученици е Даниил Трифонов, лауреат на конкурса „Чайковски“. Най-голямата страст на 63-годишния арменско-американски пианист е музиката на Сергей Рахманинов и последния му албум, излязъл в края на март и записан с Трифонов, е озаглавен „Рахманинов за двама“. Преди концерта в София, пианистът представя своя нова солова програма в рецитал на Бахов фестивал в района на Чикаго, а след българския си дебют го очакват концерти в Бразилия, САЩ и Обединеното кралство.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Verified by MonsterInsights