23.06.2024 | 8:37

Подготвят книга и изложба за един от патриарсите на българската фотография – Тодор Кемилев

До няколко месеца ще бъде дадена за печат възпоменателна книга за фотограф художника Тодор Кемилев (1910-1969) от гр. Дoбрич, това съобщи специално за „Подиум“, една от авторките и дъщеря на фотографа Антоанета Кемилева. Тя заедно със сестра си Йоанна Кемилева вече няколко години събират снимки и материали за видния български фотограф, живял и творил в Добрич и София.

Припомняме, че през месец септември 2009 година в Художествената галерия на Добрич бе експонирана изложба под наслов „Живот, посветен на фотографията“. Изложбата бе открита от известния художник-фотограф Иво Хаджимишев, ревностен изследовател на архивите и наследството оставено от легендарни фотографски фамилии.
В експозицията бяха включени оригинални снимки от архива на Исторически музей, някои от които са запечатали моменти от празненствата през 1940 година по случай възвръщането на Южна Добруджа в пределите на България. Показани бяха и семейни фотоси, както и цветни репортажни фотоси, отразяващи Москва през 60-те години.

Тодор Кемилев е роден през 1910 г. в град Добрич и едва 17-годишен поставя началото на своята фотографска кариера. Открива две фотостудия в Добрич и едно в Балчик. През 1942 г. семейството на фотографа се преселва в София. През 1943 г. с камерата си той заснема филм за погребението на цар Борис. Високият професионализъм и репутация му помагат да продължи да работи самостоятелно дори след 9 септември 1944 г., когато всяка частна дейност е национализирана. Той е един от първите осем фотографи, удостоени със званието „фотограф-художник“. След 1950 г. „Фото Кемилев“ се премества на ул. „Бенковски“ 8 – срещу служебния вход на „Зала България“. В началото на 50-те години на 20 век започва да експериментира в областта на цветната фотография, която в този период е почти непозната у нас.
Фотографът умира на 1 юни 1969 г., работейки в своята лаборатория. Четири години по-късно целият негативен и снимков архив, апаратура, лично имущество и апартамент са конфискувани от държавата и безвъзвратно изгубени.

Антоанета Тодорова Кемилева живее в Торонто, Канада от 1973 г. Като много от децата на професионални фотографи е израстнала в лабораторията и във фотоателието на баща си.

„Аз бях свидетел как той твореше, как виждаше и разбираше хората и се учех от един от най-известните по това време фотограф-художници, Тодор Кемилев (1910-1969). Завършиx фотография в Полиграфския Техникум, и работейки с баща си поеx ателието след смъртта му. През 1969 година бях удостоена със с титлата „фотограф-художник“. Заедно с моите преподавателки Янка Кюркчиевa и Лили Ахтарджиева бяхмe между първите пет жени в България заслужили това звание. Завинаги съм съхранила любовта си към фотографията, изкуството на портрета, изкуството да засвидетелстваш и документираш историята в образи, независимо от обстоятелствата, с които животът ни изненадва“, пише Кемилева.

„Неотдавна посетих и прочетох с интерес сайтовете на няколко висши учебни заведения, в България, където се преподава специалността Фотография. Може би ще ме попитате защо: дали ще следвам като възрастен студент както е в някои други страни?
Реших да прочета препоръчанaта „История на Българската Фотография“ от Петър Боев, да се запозная с това, което съм пропуснала по време на моето отдалечаване от фотографията и живота в България. Изненадох се, когато видях, че авторът споменава само два пъти името на баща ми (стр. 236, първи том и на страница 14 в том втори) и няма никаква друга информация или публикуван портрет или снимка от него. Като, че ли той не е съществувал, не е творил, не е запечатал визуално историята чрез фотоапарата си в продължение на повече от 40 години…. Като че ли прочутото на времето „Фото Кемилев“ не е съществувало въобще… Каква е причината, че този автор не е отбелязал присъствието и приноса на Тодор Кемилев в истoрия на Българската Фотография?
Размисляйки се, може би причината съм аз, защото по времето когато аз напуснах България, хора като мене бяха обявявани като невъзръщенци и врагове на народа. След
моето бягство от България през 1973 г., целият негативен и снимков архив, апаратура, апартамент и имущество на „Фото Кемилев“ и т.н. са конфискувани, и безвъзратно изгубени, а аз бях задочно осъдена на затвор и парична глоба. По този начин през тези години се наказваха хората, които напускаха България. Техните близки бяха подложени на преследвания, разпити, ограничения и други. Такива бяха наложени на сестра ми и
нейното семейство; a в нашия случай, допълнително, напълно изчегъртване името и творчеството на баща ни от паметта на историята на фотографията.
Със сестра ми Йоанна Кемилева сме в процес на подготовка на възпоменателно издание и изложба за живота и дейността на баща ни. Използвам възможността чрез публикация в сайта „ПОДИУМ“, да напомня на тези, които още са живи да си спомнят за „Фото Кемилев“, а също да запозная младото поколение с живота, творчеството и приноса на Тодор Кемилев в историята на Българсята фотография. Нашата цел е да възстановиме името и творчеството на нашия баща в историята на Българската фотография и култура.


Баща ни Тодор Кемилев беше инициативен, предприемчив и трудолюбив. Той притежаваше търговски нюх, любов към новаторските технологии и модерния мироглед на една личност, надраснала своето време.
Като фотограф-художник и майстор на портрета, неговото име и фотоателие бяха известни не само всред артистичните и интлектуални среди в София и Добрич, но също и всред политици и хора от всякакви прослойки от периода 1927 до 1969г. Днес „Фото Кемилев“ е неразривна част от семейната история и спомените нa хиляди семейства. От младини Тодор Кемилев документира визуално историята на неговото съвремие и тези уникални снимки присъстват в много регионални музеи. Кемилев допринася за развитието на фотографското образование в България, понеже по негова инициатива са издействани първите две места за следване специалността Фотография в Лайпциг, ГДР, чрез Художествената Академия (1969), тъй като по това време нямаше такова висше образование.
С този материал, макар и накратко, искам да припомня на живите и да запозная младите с Тодор Кемилев и неговото творчество. Искам да реабилитирам името на баща ни, което е потънало в забвение. Според „хуманните“ закони на комунистическия режим може да ти се конфискува имущество, професионални вещи, архиви, но не може да се унижощи паметта на снимките, притежавани от толкова много хора.
Когато“ избягах“ от България, бях млада и не разбирах и не осъзнавах, че фотоархива на баща ни и на „Фото Кемилев“ представлява богатство от визуалната памет на историята през периода на неговия живот. В началото споменах, че със сестра ми Йоанна сме в процес на подготовка на възпоменателна публикация за баща ни Тодор Кемилев. Търсенето на конфискувания фотоархив е безрезултатен, изчезнал безследно в дън земята… Изненадана съм, че много от културните институции от периода през който баща ни живя или са нямали архив или е бил изхвърлян по време на промените. Въпреки липсата на огромния архив, ние имаме достатъчно портрети и снимки за изложба от творчеството на баща ни. Писмено отправихме запитвания до институции и използувахме социалните медии да търсиме портрети дело на баща ни. Благодаря на тези, които се отзоваха досега.
Обръщам се към читателите на този сайт да разгледат семейните си албуми и проверят дали имат портретни снимки направени във „Фото Кемилев“. Моля, свържете се със нас.

Творчеството на фотограф-художника Тодор Кемилев е част от историята на българската култура и фотография през периода на негoвия живот, споделя още Антоанета Кемилевa.

Антоанета Кемилевa
Ангел Радилов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Verified by MonsterInsights