Поетът Пейчо Кънев, излизайки от тъмното

Поетът Пейчо Кънев представи новата си стихосбирка „Излизане от тъмното“. Кънев е поет, преводач и редактор. Автор е на 12 книги с поезия и един сборник с разкази, издадени в България, САЩ и Индия. Той е от най-публикуваните съвременни български поети на английски с множество публикации в литературни списания и антологии в САЩ, Великобритания, Канада, Австралия, Индия и други страни. Превел е от английски език 40 книги, като сред тях са Нобеловите лауреати Сол Белоу, Джон Максуел Кутсѝ и Ърнест Хемингуей. За себе си твърди, че е „единствено поет, а всички други неща, с които се занимава, са приятно допълнение“:

„Събрах на едно място най-талантливите, най-известните самоубийци в литературата – българската и световната. Имаше едно подобно стихотворение на Чарлз Буковски, разказваше как хората се вълнуват от смъртта на великите личности и търсят жълтото. Няма как, ако си писател, имена като Хемингуей да не ти влияят. Мисля, че това отразява някакъв край на период от живота ми личен, защото моята поезия е изповедалня. Писането освен всичко е и терапия. Виждам нещо и го разказвам. Винаги е от първо лице единствено число. Не ми е интересно да разказвам от името на някой друг.“

Героите на стиховете му са влюбените души, котките, животът и смъртта. Авторът използва и символа на болката. В стихотворението „Последните“ са събрани много големи имена на едно място – като Хемингуей, Сенека, Яворов, Дубарова. 

Корицата е дело на съвременния художник Станислав Божанков от Кюстендил. 

Източник: БНР

Стихосбирката започва с думите:

„Какво сме ние – музеи от болка, разглеждащи собствените си експонати.“