Правят филм за незабравимия Любомир Кабакчиев, търсят истории и спомени за актьора

Проф. Пламен Марков, журналистката и сценарист на бъдещия филм за Любомир Кабакчиев – Петя Тетевенска, и студентите от последния негов клас в НАТФИЗ търсят още истории за незабравимия актьор и преподавател, съобщават от САБ.
„Кастингът за истории и спомени“ ще се състои в АУЛА-та на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, на 17 март 2025 г., от 18:30 ч. с авторите на бъдещия филм, студенти, съвременници на Кабакчиев от клуба „Артисти със сребро в косите“ и изследователи.
Любомир Кабакчиев – човекът, който пожелаваше „Да си ми жив и здрав!“ при всяка среща, си отиде твърде рано от този свят, малко след като навърши 60 години. Това е историята на един човек, който с цялостното си присъствие опровергаваше теорията на „старите аркашки“, че природно интелигентен и скромен, дори стеснителен човек, може да стане добър актьор.
Той е роден в Казанлък, Царство България, на 1 декември 1925 г. и през 2025 г. се навършват 100 години от рождението му. Съдбата му е белязана от две епохи и никак не е еднозначна. След избухването на демокрацията го наричат комунист, а по времето на Тодор Живков срещу него пишат доноси, че бил легионер и бранник. Самият Кабакчиев нарича себе си „искрист“ в едно интервю за БНТ – по името на читалище „Искра“, където играе още като ученик. Но изненадващо първото му висше образование е на юрист, завършва право с отличие в Софийския университет. И едва след това – актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“.
Следва блестяща кариера в театъра и в киното, но и политическа кариера във времето на държавния социализъм заедно с 16-годишно председателстване на Съюза на артистите в България. Наричат го „театралният светец“, „човекът без врагове“. Студентите му в театралната академия го обожават.
Дистанцията на времето вече позволява да видим историята на Любомир Кабакчиев без пристрастията на идеологиите – такъв, какъвто беше. Сто години са добра мяра. Защото без памет всичко би било позволено. Колективната памет за нашето минало е важна, но историята на един човек е още по-важна. И е още по-ценна, когато се сменят поколенията.