13.06.2024 | 14:22

През Средновековието хората не са имали канализация, но никога не са разхвърляли боклука си, показват разкопки на крепостта Петрич кале

Пресфото БТА, снимка: Данаил Войков

През Средновековието българите може да не са имали канализация и бани, но за разлика от съвременниците ни, никога не са разхвърляли боклука си, разказа за БТА археологът от Варненския регионален исторически музей Мария Войкова. Тя е ръководител на разкопките на крепостта Петрич кале. Според нея този обект разказва много ясно как се е различавала културата на ежедневието през този период в сравнение с Късната античност. Отликите с живота Древен Рим пък са направо грандиозни, допълни Войкова.

През тази година при разкопките на Петрич кале са разкрити доказателства, че наземните къщи през Средновековието са били дървени, с много паянтова структура. Археолозите са попаднали и на кирпичени останки, чрез които много трудно може да се идентифицира колко големи са били „сградите“.

Кирпичената къща е била укрепвана с дървени колове и това за средновековния човек е било достатъчно, обясни Войкова. Според нея има обяснение за този начин на живот, който по съвременните критерии е бил доста мизерен. Тогава на върха на ценностната система на човека са стояли християнските добродетели, спазването на Божиите заповеди, а не материалното удобство, обясни археологът. 

Интересното е, че когато говорим за хигиена на пръв поглед няма никаква, но в Средновековието хората са имали много отговорно отношение към сметта, разказа още Войкова. Разкопките показват, че боклук току-така не се е изхвърлял. Сметта се е депонирала в ями, които са били заривани много старателно, дори им се е поставял „капак“ от камъни. Обяснението е, че хората са имали съзнанието, че ако не внимават със сметта, може да плъзне някоя епидемия, посочи Войкова.

За облеклото през Средновековието тя разказа, че дрехите са били от коноп, лен, вълна. Златотъканите пищно оцветени платове са били за богатите. Макар и доста по-скромно облечени обаче и хората от простолюдието са имали накити – стъклени гривни, мед, сребро за по-заможните. Мъжете също са носели пръстени, най-вече от мед или бронз. Със същия материал са украсявали и коланите си – традиция, донесена от прабългарите и номадските племена.

Вече е ясно, че крепостта не е строена през ранновизантийския период, а по-рано, при всички случаи е съществувала през 3-и век, а началото й може би е поставено още в края на 2-ри век, разказа още Войкова. По думите й Петрич кале категорично е била военен форт-пост, още през римската епоха. Крепостта е била свързана с охраната на град Марцианопол (днес Девня), който през 3-и век е бил столица на провинция.

Парадоксално е, но писмени сведения за крепостта от римско време няма, допълни археологът. Според нея причината е, че който и да е описвал района е акцентирал върху Марцианопол, а не върху охранителните крепости в района.

Въпреки че Петрич кале е многопластов обект, археолозите са сигурни, че преди римската епоха крепостта не е съществувала. Причината е, че се вижда ясно как са работили древните строители. Те са вдигали стените върху скалата, като дори са издълбавали в нея легла за камъните, за да легнат по-добре. На въпрос защо през Средновековието строежите са били неугледни, след като хората са виждали на място как са работили древните, Войкова посочи, че най-вероятно не са имали нито ресурсите, нито познанията, за да се справят. Рим е империя, която е планирала, в Средновековието вече са нямали възможност за такива мащабни градежи и са се пригаждали към старите, обясни археологът.

Единствената напълно проучена до момента кула на Петрич кале е южната, допълни Войкова. Тя вече е укрепена и е направена стабилна консервация.  Археологът припомни, че точно в Петрич кале през миналата година бе намерена единствената у нас изцяло запазена маса от фин бял мрамор. Тя е датирана от ранновизантийския период (4-и – 5-и век), вече е възстановена и ще бъде изложена в Историческия музей във Варна. 

Петрич кале е просъществувала от римската епоха до 15 век, разказват находките, намерени на терен. Единственият период, през който не е била обитавана, е бил между 7-и и 8-и век. Според Войкова това не е изненадващо, защото тогава днешна Североизточна България е била обезлюдена заради варварските нашествия, най-вече на авари и славяни. Няма данни местното население да е било избито, по-скоро хората са вземали имуществото си и са заминавали, обясни археологът. Според нея размирният период на разрушения е продължил до създаването на българската държава. Крепостта е била свързана и със старите столици Плиска и Преслав, като доказателство за това е намерен печат на княз Борис. Като цяло намерените артефакти показват, че от 9-и до 15-и век Петрич кале е обитавана непрекъснато и това е видно от откритите при разкопките битови съдове, трапезна керамика, метални предмети, характерни за различни епохи и култури. 

Въпреки че археолозите постепенно разбулват миналото на крепостта, най-големите мистерии в нея – издълбаните в скалата стълба и щерна, остават неразгадани. Учените вече поставят под въпрос дали щерната, която е с гигантски размери, наистина е ползвана като водохранилище. Няма и никакви сведения кога са изсичани двете съоръжения. Най-вероятно са правени синхронно, с една и съща технология, но остава тайна кой и защо ги е правил, посочи Войкова. Тя припомни, че за стълбата има писмени средновековни сведения, че е била използвана. Те разказват как през 1444 година, при превземането на крепостта от кръстоносците, османският гарнизон се опитва да се измъкне през тайния проход, но власите са знаели за него и просто са причакали войниците под скалата и са ги избили.

Днес стълбата привлича много туристи, но вече е опасна, посочи Войкова. Дървената конструкция, поставена върху древното стълбище, е от 70-те години на миналия век. За времето си тя е направена с много качествени материали, но дървото вече гние и става опасно. За това са информирани и двете общини, на чиято територия е Петрич кале – Белослав и Аврен, но реакция няма, посочи Войкова. Тя допълни, че е минала експертна комисия, която е направила предписание обектът да бъде предоставен изцяло на Аврен. По този въпрос обаче първо трябва да се произнесе Министерството на културата и след това да бъде гласувано в парламента, обясни археологът.

МИЛА ЕДРЕВА, ДАНАИЛ ВОЙКОВ

Източник: БТА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Verified by MonsterInsights